Решение № 6151 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) срещу Решение № 40933/08.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 9234/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № ППН-01-401/2024 от 04.08.2025 г. на КЗЛД, в частта по т. 2 и 3. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, въз основа на всички представени по делото доказателства, а се е ограничил единствено до извършване на проверка по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и то единствено в контекста на релевираното от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. К. твърдение, досежно броя на справките, които са направени. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е спазил изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е ясно на какво основание не е кредитирал представените по делото от страна на КЗЛД доказателства и не е обсъдил нейната теза. Предвид приетия от съда за спорен въпрос, а именно относно начинът, по които са извършени справките, на Комисията не са дадени указания относно доказателствената тежест, която носи, за да представи доказателства. В тази връзка твърди, че правните изводи на АССГ почиват на едно твърдение и съждение до колко е оправдано или не извършването на отделни справки в рамките на определен часови диапазон. Сочи, че фактическите изводи на АССГ не почиват на приобщеният по делото доказателствен материал. В тази връзка твърди, че по делото са налице доказателства, че ЧСИ Г. К., чрез служител, е извършил два броя справки по ЕГН на жалбоподателката за постоянен и настоящ адрес, а твърденията на Г. К., че справки са правени по отношение на длъжника по изпълнителното производство, в резултат на която са генерирани данни и за Б. И., не са установени и доказани в производството. Въз основа на неправилните фактически констатации касаторът счита, че съдът е достигнал до незаконосъобразния извод, че описаното в решението на КЗЛД нарушение не е установено и доказано. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество, алтернативно да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски за касационното производство – заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Райчева. Ответникът по касация – Б. Н. И. поддържа касационната жалба на КЗЛД. Моли решението на АССГ да се отмени. Ответникът по касация – Г. С. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по сезиране от Б. И. с твърдения за неправомерен достъп до нейни лични данни - постоянен и настоящ адрес, осъществен на 14.02.2024 г. и на 12.07.2023 г. от ЧСИ Г. К.. Съдът е посочил, че решението на Комисията, в частта, прекратяваща производството по жалбата на И. за осъществено на 12.07.2023 г. нарушение, е влязло в сила като неоспорено, респ. е извън предмета на съдебната проверка. При установяване на относимите към спора факти съдът е посочил, че според подлежащите на съдебен контрол фактически установявания на административния орган на 14.02.2024 г. П. М., помощник-частен съдебен изпълнител в кантората на Г. К., е извършил по ЕГН на Б. И. две справки за постоянен и една справка за настоящ адрес в регистър „Класификатор на настоящите и постоянни адреси“, във връзка с изпълнително дело № 20219240416186 и на основание чл. 18, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Приел е, че е потвърден от събраните доказателства и фактът, че на същата дата посоченото длъжностно лице е направило обща справка в информационната система за междурегистров обмен RegiX, обхващаща и информация за семейно положение и родственост, по отношение на физическото лице Р. Б. Н. - длъжник по въпросното изпълнително дело и майка на Б. И.. Констатирано е, че в резултат на този вид справка са получени лични данни, отнасящи се до трети лица, в т.ч. дъщерята на длъжника, които обаче не включват генерирането на данни за постоянен и настоящ адрес на родствениците, в случая - на жалбоподателката пред КЗЛД, доколкото обект на запитването към средата за междурегистров обмен е друго лице. Установено било и, че в рамките на конкретното изпълнително дело са извършени предходни справки в системата RegiX (18.01.2021 г.; 12.07.2023 г.) с идентично съдържание и обхват, сочещи на установена практика на администратора на лични данни, а не на инцидентен случай При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че атакуваният административен акт е засегнат от отменителните основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че спорът по делото се концентрира върху приложението на материалния закон. Посочил е, че предметът му е очертан от противоречието в позициите на страните по въпроса осъществен ли е директен достъп по ЕГН до данните за постоянен и настоящ адрес на Б. И., съответно налице ли са елементите от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, изразено в незаконосъобразна обработка на лични данни. Приел е, че от представените в административното производство доказателства, отговорът от средата за междурегистров обмен по направеното запитване № 636475 автоматично генерира данни за ЕГН, постоянен и настоящ адрес на родствениците на проверяваното физическо лице, каквато се явява Б. И.. Посочил е, че предоставената от Министерство на електронното управление (МЕУ) и Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) информация за осъществен достъп от ЧСИ до данни за Б. И., въз основа на разпечатки от преглед в журнала на RegiX за съответната дата, не доказва по несъмнен начин извършването на отделна, персонална справка за процесните адреси по ЕГН на И., доколкото от информационните източници е видно, че извличането на данните съвпада по време със съдържащата ги обща справка по идентификатор ЕГН на длъжника по изпълнителното дело. Посочил е, че без да изследва техническата специфика, механизма на функциониране и дали системата RegiX изобщо позволява селективен избор по процесния тип заявка, административният орган е формирал необоснован извод за нарочен достъп до данните на иницииралото проверката на КЗЛД лице. Извел е извод, че извършената на 14.02.2024 г. справка в RegiX не представлявала нарочен, директен достъп до лични данни по ЕГН на заинтересованата страна, а косвено извлечената адресна информация е резултат от основана на чл. 16 и чл. 18 ЗЧСИ стандартна, автоматизирана проверка в специализирана информационна система по отношение на длъжника, в качеството му на лице, срещу което е образувано конкретно изпълнително дело. Решението е неправилно. Налице са сочените от касатора касационни основания. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът не е посочил от кои доказателства какви относими за спора факти е установил. Неясно е въз основа на кои доказателства представени в административното и съдебното производство се основават констатациите му относно това дали при направена справка за длъжник в изпълнителното производство, автоматично излизат данни за постоянен и настоящ адрес на негови пълнолетни родственици, както е в процесния случай. Поради това изводът на съда, че отговорът от средата за междурегистров обмен по направеното запитване № 636475 автоматично генерирала данни за ЕГН, постоянен и настоящ адрес на родствениците на проверяваното физическо лице, каквато се явявала Б. И. е необоснован. По делото са налични противоречиви доказателства от които не може категорично да се отговори на правилно определения от съда като спорен въпрос, а именно осъществен ли е директен достъп по ЕГН до данните за постоянен и настоящ адрес на Б. И.. Налице са доказателства, че е правена справка по ЕГН на Б. И. – служебно изисканата от КЗЛД информация от МЕУ и МРРБ, както и са налице доказателства – представените от ЧСИ справки, че при извършено запитване към среда за междурегистров обмен (RegiX) се получават данни и за постоянен и настоящ адрес на лица различни от длъжника. Тук е мястото да се отбележи, че видно от отразеното в запитването към среда за междурегистров обмен са заложени много заявки за различни справки. Не е ясно какви заявки е заложил ЧСИ при извършване на справката, вкл. дали има техническа възможност да се заяви и справка за постоянен и настоящ адрес на родственици на лицето, по тяхно ЕГН, за да излязат те в справката. В касационната си жалбата Комисията твърди, че такава информация при справка в среда за междурегистров обмен (RegiX) не излиза. Съдът е следвало да даде указания на всяка от страните, в частност на КЗЛД, която основателно въвежда този пропуск на съда като основание за обжалване на съдебното решение, за доказателствената тежест, която носят. Съдът е можело и служебно да назначи съдебна експертиза за установяване на спорния по делото въпрос, който е очертан от противоречието в позициите на страните по въпроса осъществен ли е директен достъп по ЕГН до данните за постоянен и настоящ адрес на Б. И.. За да отговори обосновано на този спорен въпрос на съда са му били необходими специални знания. Поради това изводите му, че извършената на 14.02.2024 г. справка в RegiX не представлява нарочен, директен достъп до лични данни по ЕГН на заинтересованата страна, а косвено извлечената адресна информация е резултат от основана на чл. 16 и чл. 18 ЗЧСИ стандартна, автоматизирана проверка в специализирана информационна система по отношение на длъжника, в качеството му на лице, срещу което е образувано конкретно изпълнително дело е необоснован. Спорът по делото е очертан от две противоречиви позиции. От една страна на лицето, което е подало жалбата до КЗЛД – Б. Н. И., която твърди, че от страна на ЧСИ Г. К. са правени справки за нейния постоянен и настоящ адрес, като справките са правени по нейното ЕГН. От друга страна на Г. К., който твърди, че адресите – постоянен и настоящ, на свързаните с длъжник по изпълнително дело лица, в случая на Б. Н. И., излизат автоматично. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Отделно от това съдът, в нарушение на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, не е изложил мотиви дали след постановената от него отмяна на решението на КЗЛД спорът може да се реши по същество, съответно да го реши (чл. 172, ал. 1 АПК), или естеството на спора не позволява решаването му по същество, поради което преписката следва да се изпрати на КЗЛД за ново произнасяне (чл. 173, ал. 2 АПК). Предвид факта, че административното производството е започнало по жалба на лице, то се дължи произнасяне по тази жалба. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да разпредели доказателствената тежест между страните, вкл. да укаже на КЗЛД за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на спора следва да ангажира доказателства и при необходимост, вкл. и служебно, да назначи вещо лице, въз основа на чиито специални знания да прецени кое от твърденията - на Б. И. или на Г. К., е основателно, съответно след изясняване на това основно спорно обстоятелство, да прецени законосъобразността на постановеното от КЗЛД решение на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение