Решение № 794 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена срещу решение № 2157 от 21.07.2025 г., постановено по адм. д. № 150/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/481 от 18.02.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са извършени намаление на подпомагането в общ размер 554.40 лв. и се оторизира сума в размер на 671.44 лв., която е прихваната и съответно изплатената сума е 0.00 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и ДФЗ са длъжни да извършват допълнителни проверки при установени застъпвания, за да не се отказва финансиране на добросъвестен кандидат, застъпил площите си с друг кандидат, който е недобросъвестен. Твърди, че този извод на решаващия съд е неправилен, тъй като нормативната уредба е ясна и категорична при установяване на двойно заявени площи и ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност и няма такива правомощия по закон. Счита, че АС-Русе не е разгледал спора по същество и приложените от страна на административния орган писмени доказателства, които не са анализирани. Иска обжалваното решение да се отмени и УП да бъде потвърдено. Претендира разноски за две инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът – А. З. С., чрез процесуален представител адв. Ю. Иванова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 01-6500/481 от 18.02.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са извършени намаление на подпомагането в общ размер 554.40 лв. и се оторизира сума в размер на 671.44 лв., която е прихваната и съответно изплатената сума е 0.00 лв. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 209 от 27.07.2023 г. по адм. д. № 202/2023 г. на АС-Русе, с което е отменено Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2127 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 ”Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по заявление УИН [номер]. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Със заявление за подпомагане за кампания 2021, УРН: [номер], УИН [номер], А. З. С. е кандидатствал по следните мерки и схеми: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), „Агроекология и климат“ (Мярка 10) и „Биологично земеделие“ (мярка 11). При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни, от която е установено, че по отношение на БЗС-1838-5 с номер на парцела 87700-001-003, с площ 0.59 ха са налице двойно декларирани площи. Установено е, че на 20.02.2025 г., жалбоподателят получил/изтеглил от СЕУ (Системата за електронни услуги) Уведомително писмо за АЕП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 ”Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което бил уведомен, че във връзка с изпълнение на влязло в сила решение № 209/27.07.2023 г., постановено по адм.дело № 202/2023 г. на АС – Русе, ДФЗ е преразгледал отново подаденото от Сезаи заявление за кампания 2021 г. и в резултат е установил, че оторизираната субсидия по мярка 10, за кампания 2021 г. е в размер на 671.44 лева. Съдът подробно е разгледал съдържанието на УП и съдържащите се към него таблици и пояснения, от което е установил, че в пояснителните бележки към колона 6, Таблица „Оторизирани суми (в лева)“ е посочено, че санкционираната площ се дължи на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2021 г., установени при извършени административни проверки, като ДФЗ използвала данните, предоставени от МЗХ по реда на чл. 41, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В таблица „Извършени плащания“, в колона „Оторизирана сума“ е записана сумата 671.44 лева, а в колона „Прихваната сума“ – 671.44 лева. В колона „изплатена сума“ – 0 лева. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но не са посочени конкретни правни и фактически основания за издаването му, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и неговата цел, включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, за които следи Съда на Европейския съюз. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, съставляващи основание за отмяна. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства при правилно разпределяне на доказателствената тежест и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства. Правилно АС-Русе е достигнал до извод за допуснато нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, съгласно което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. От доказателствата по делото е безспорно установено, че спорният имот - БЗС 87700-1838-5 е бил заявен за ползване от две лица. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно основание за ползване на своята част – договори за наем. Правилно съдът е приел, че неизясняването от ДФЗ на факта на реалното разпределение на имота е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, а с несъбирането на допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина, е нарушил и следващата норма - на чл. 36 от АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Нормата на чл. 41 ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на земеделските земи. Вярно е посоченото в касационната жалба, че съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХ извлича степенува, обобщава и предава на РА еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, с което касаторът цели изграждане на защитната си теза, че именно с оглед тези данни следва да работи при проверките. Съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на проверката по ал. 7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на същия текст, при спазване на изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.), когато се установят заявени без правно основание площи да извърши географско определяне на площта и местоположението им. В този случай следва МЗХ да предостави допълнителна информация на РА. Съгласно чл. 41, ал. 9 когато при проверките по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание, РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай правилно решаващият съд е приел, че административният орган не е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с договорите им за ползване са им предоставени различни части от един и същи парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХ, но дължи посочените проверки, още повече, че за спорния имот са предоставени доказателства - договори, свързани с тези данни. При проверките спорният имот е установен като заявен и ползван от двама кандидати, но не е констатирано кой кандидат какво право на ползване има от заявения от него за подпомагане имот. В този смисъл, правилно съдът е приел, че приетото за установено от фактическа страна от административния орган е опровергано от доказателствата по делото. Правилен е изводът на съда, че техническите затруднения, свързани със софтуера на МЗХ, не следва да бъдат основание за носене на неблагоприятни последици, изразяващи се в намаление на финансирането от земеделските стопани, които коректно са заявили имотите, ползвани от тях на валидно правно основание. Обосновано административният съд е приел, че от оспореното пред него уведомително писмо по никакъв начин не става ясно фактическото и правно основание за извършеното с него прихващане, а именно от какъв факт /акт е възникнало и какво по вид e задължението на земеделския стопанин, с което е извършено. Поясненията под таблица 2, конкретно за колона 3 „Прихваната сума“ визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице, за да прихване съответната сума. Липсва яснота относно вида на това задължение, неговата ликвидност и изискуемост, респективно наличие на допуснато предварително изпълнение или подлежащо на принудително изпълнение. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно, не представляват конкретно правно основание за постановеното прихващане спрямо конкретния адресат. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението на АС-Русе е правилно като постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер – 511,29 (петстотин и единадесет и двадесет и девет евроцента) евро, с равностойност 1000 (хиляда) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2025 година. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано, поради което настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение