Определение № 1746 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3688/11.10.2023 г., подадена от „Каро трейдинг“ ООД, гр. гр. София, чрез процесуалния представител адвокат А. С., за отмяна на влязлото в сила решение от 22.07.2021 г. по гр. д. № 92/2022 г. на Окръжен съд - Монтана. С него молителят е осъден да заплати по предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“ обратен иск 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на П. К. Г., вследствие на увреждане при пътен инцидент. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови обстоятелства или нови доказателства, от значение за делото. Посочва се, че съдът е обосновал въззивното решение въз основа на дадените показания от свидетеля Н. Х. в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2021 г. С декларация от 05.07.2022 г., с извършено нотариално удостоверяване на подписа, свидетелят се отказал от дадените показания, което било основание за намаляване на размера на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди.Декларацията е представена във въззивното производство, но не е взета предвид от решаващия съд. Ответникът по молбата за отмяна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Д. П., е подал писмен отговор в срока по чл.306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е допустима и основателна, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал. Тази непълнота се разкрива, след като решението е влязло в сила. Тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се установи наличието на писмено доказателство, установяващо съществуването на обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната до приключване на производството пред инстанциите по същество. В този смисъл представеният от молителя документ трябва да разполага с доказателствена сила, която да е в състояние да формира у съда фактически изводи, различни от тези, които са поставени в основата на влязлото в сила решение. В случай, че свидетелстващият документ не разполага с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за фактите, до които се отнася удостоверителното изявление на неговия издател, същият не е в състояние да обуслови наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въз основа на него не могат да се направят изводи относно съществуването на релевантни за делото факти. В конкретния случай, декларацията, с която свидетелят Х. се отказва от дадените показания, е документ, притежаващ единствено формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателството, че подписалото я лице е направило такова изявление, но няма удостоверително значение, въз основа на което да се приеме, че съдържанието на показанията не съответства на действителността. Ето защо следва да се приеме, че молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че молбата за отмяна не може да бъде допусната до разглеждане и в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По смисъла на цитиарната разпоредба основание за отмяна ще е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. В тези хипотези източник на неправилността на влязлото в сила съдебно решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение по реда на чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителят не твърди неистинността на свидетелските показания да е установена по така предвидените в закона способи, а само навежда доводи, че съдържанието на показанията не съответства на фактите поради последвалия „отказ“ от тях. Тези твърдения и приложената „декларация“ не покриват изистването на чл.303, ал.1, т.2 ГПК за разглеждане на молбата за отмяна по същество. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.