Определение № 89 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 744/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна /касационна/ жалба, подадена от А. Х. Б. срещу определение № 2874 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4034/2019 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 15 099 от 19.06.2019 г. по гр.д. № 886/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба вх. № 5034510 от 27.02.2019 г., подадена от А. Б., за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - натъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Съгласно чл. 274, ал.2 ГПК когато определенията по ал.1/ преграждащите по своя характер и тези, за които това е изрично посочено в закона/ са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. В случая преграждащото определение е постановено от Софийски градски съд действащ като въззивна инстанция и е било обжалвано пред Софийски апелативен съд, който го е потвърдил. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че във ВКС е образувано тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, което има за предмет разрешаване на следния процесуален въпрос: подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Разрешаването на този процесуалноправен въпрос е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба, по която е образувано настоящото частно касационно гражданско производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК. При това положение настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 за спиране на настоящото производство, поради което