Определение № 2787 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1628/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Н. Д. Х. срещу определение № 228 от 02.06.2025 г. по гр. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Н. Д. Х. за изменение на решение № 129 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 34/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие на процесуалния закон и установеното в чл. 38 ЗА правило за лимитивно изброяване на хипотезите, в които адвокатът оказва безплатна правна помощ. Счита, че е противен на закона изводът на въззивния съд, обосновал постановения съдебен акт, че единствено на преценката на адвоката е предоставено дали ще договори получаване на възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, или ще предостави помощта безплатно. Счита, че възраженията му за липса предпоставките по чл. 38 ЗА, неправилно са приети от въззивния съд за неотносими и не са разгледани по същество, като поддържа, че по делото има достатъчно доказателства, че по отношение на насрещната страна, А. Ш., не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На самостоятелно основание оспорва присъденото възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за прекомерно. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и решението изменено, като не бъде присъждано възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, евентуално възнаграждението да бъде намалено като прекомерно. С депозиран в срок писмен отговор насрещната страна, А. Г. Ш., оспорва частната жалба като неоснователна. Оспорва фактическите и правни доводи на жалбоподателя и поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Както изтъква и частният жалбоподател, по повдигнатия с жалбата му основен спорен процесуалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС, за преодоляването на която с разпореждане на председателя на ВКС от 20.06.2025 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, ОСГТК, включително по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ На основание чл. 292 ГПК и в съответствие с приетото в т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. С оглед т. 2 от ТР № 8 от 7.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение