Определение № 143 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1474/2024 г.

Настоящото дело е докладвано на съдията докладчик за з.з. на 27.11.2024г., заедно с т.д. № 1475/24г., образувано по касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу постановеното по спора въззивно решение на САС, без съобразяване, че частното производство не е със статут „спряно“. Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. Б. М., срещу Разпореждане от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 1234/ 2023г. на АС-София, с което в полза на Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., е издаден изпълнителен лист за сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, ведно със законната лихва от 29.04.2021г. Оплакванията в частната жалба са за непредоставяне от ищцовата страна на активна банкова сметка на малолетния ищец, по която ответното дружество да преведе сумата по присъденото обезщетение с цел предотвратяване на разходите по принудително събиране на вземането. Представя уведомление от „Първа инвестиционна банка“АД, удостоверяващо, че откритата на името на малолетния Е. Е. С. сметка е закрита. Ответникът по частната жалба Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., чрез адв. Г. Й., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд след като е приел, че са налице предпоставките на чл.404,т.1, предл.второ ГПК, е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото осъдително въззивно решение. По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение № 209 от 27.02.2024г. по в. гр. д. № 1234/2023г. Апелативен съд – София е потвърдил обжалваната /осъдителна/ част на Решение № 142 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 193/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени при реализирано на 27.03.2021г. в [населено място] ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 7 000 лв. На 01.03.2024г. е подадена молба от ищцовата страна за издаване на изпълнителен лист и с обжалваното разпореждане на Софийски апелативен съд от 03.04.2024г. изпълнителен лист е издаден за сумата от 70 000 лв. със законна лихва. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответника по иска и по нея е образувано т.д. № 1475/2024г. на настоящия състав. При горните данни атакуваното разпореждане се преценява като законосъобразно. Съгласно чл. 404, т.1 ГПК невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. В случая е издаден изпълнителен лист именно въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд, без присъдените разноски. Поради това обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено. Дължимата от съда проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК не включва обстоятелството дали ищецът има открита активна банкова сметка с оглед възможността на осъдения ответник да заплати присъдената с решението сума. Липсва изискване за посочване на банкова сметка като реквизит на молбата на издаване на изпълнителен лист, поради което неоснователни се явяват оплакванията, съдържащи се в частната жалба. Дали с поведението си кредиторът – ищец не е оказал съдействие за изпълнение на въззивното решение, осъществявайки състава на чл.95 ЗЗД, е обстоятелство, относимо към въпроса за крайния момент на дължимост на законната лихва, но не препятства възможността за издаване на изпълнителен лист. По гореизложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение