Решение № 6603 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ДФ „Земеделие“ против решение № 6735/26.02.2025 г. по адм. дело № 2260/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е уважена исковата претенция на ответника - „НЮ ПРОДЖЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ДФ „Земеделие” - гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, която съдът е определил в размер на 864.14 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Бланкетно се сочи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без конкретни аргументи по това касационно основание. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е извършил погрешен анализ на приложимите за казуса прави норми, което е довело до неправилен съдебен акт, с осъждането на ДФ „Земеделие”. Твърди се, че пропуснатите ползи не били доказани като реално настъпила вреда. Възразява се и срещу началният момент на забава. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и се отхвърлят изцяло предявените искови претенции на дружеството. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - „Ню Проджектс консулт“ ЕООД, представлявано от управителя на дружеството М. Р. я оспорва и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-София-град, като предлага да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба, подадена от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Държавен фонд „Земеделие“, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 2347.80 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзстановени разходи по заявка за плащане № 08/22/160518/89849 от 10.06.2019 г. в размер на 1582.42 лева, (коригирано в о.с.з. на 1558.76 лева) за извършени разходи за разпределяне на продукти по чл. 17, ал. 8 от Наредбата по схема „Училищен плод“ и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане в размер на 765,38 лева за периода от 10.09.2019 г. до 01.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба по схема „Училищен плод“. От фактическа страна по делото е установено, че спрямо ищеца първоначално е издадено Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане изх. № 01-2600/4282 от 28.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което е било предмет на съдебно оспорване по дело № 8718/21г. на АССГ. С решение № 6677/21.06.2023 г. по адм. дело № 4224/2023 г. на ВАС административният акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Постановен е втори акт - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане изх. № 01-2600/3998/01.08.2023 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, който също е обжалван. С решение № 8101 от 22.12.2023г., постановено по адм. дело № 9089/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, е отменено по жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД Уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за одобрение на заявка за плащане № 08/22/160518/89849 от 10.06.2019г. и преписката е изпратена преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 7861/ 25.06.2024 г. по адм. дело № 1646/2024 г. на ВАС е оставено в сила решението на АССГ. В съдебно заседание на 27.01.2025 г. ищецът „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД оттегля предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 558.76 лева, представляваща невъзстановени разходи по заявка за плащане от 10.06.2019г., поради пълно погасяване от страна на ответника на тази част от дължимата сума и поддържа исковата молба в частта за лихва за забава върху главницата, която твърди, че възлиза на 765.38 лева за периода от 10.09.2019 г. до 01.03.2024 г., т.е. от датата на плащане до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Съдът е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД сумата от 864,14 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2019г. до 03.09.2024г. върху ненавременно платената сума от 1558.76 лева по Заявка за плащане № 08/22/16051889849/10.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.03.2024 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото за държавни такси в размер на 175 лева. Изложил е мотиви, че претендираното по заявката плащане в размер на 1558.76 лева е изплатено окончателно на 03.09.2024 г., след като е извършено прихващане с други дължими между страните суми и е преведен по сметка на заявителя остатъка - сумата 158.76 лева Позовал се е на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, и е посочил, че ДФ „Земеделие“ изплаща одобрените суми на заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. Посочил е, че заявката за плащане № 08/22/16051889849 е подадена от ищеца на 10.06.2019г., следователно, при законосъобразно издадено Уведомително писмо, сумата е трябвало да се изплати в срок до 10.09.2019 г., което не е сторено. Въз основа на това съдът е приел, че от 11.09.2019 г. ДФЗ се явява в забава и тя е продължила до 03.09.2024 г. Изчислил е лихвата за забава върху главницата от 1558.76 лева с електронен калкулатор в размер на 864.14 лева Лихвата е присъдена от съда с мотиви, че през периода на забава дружеството незаконосъобразно е било лишено от възможност да ползва неизплатените му в срок средства. Присъдена била и със законната лихва от датата на исковата молба 01.03.2024 г. до окончателното плащане. Решението е частично недопустимо. Първоначално предявеният пред Административен съд София-град иск е за присъждане на обезщетение в размер на 2347.80 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзстановени разходи по заявка за плащане, с коригиран в съдебно заседание размер от 1558.76 лева за извършени разходи за разпределяне на продукти по чл.17, ал.8 от Наредбата по схема „Училищен плод“ и законната лихва върху забавеното плащане в размер на 765.38 лева за периода от 10.09.2019г. до 01.03.2024г. В съдебно заседание, проведено на 27.01.2025 г. ищецът е оттеглил предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 1558.76 лева, поради пълно погасяване от страна на ответника на това задължение. Заявил е чрез представляващия го адвокат Рашева, че поддържа исковата молба само в частта за лихва върху главницата, заради забавеното изплащане на сумата по заявката за плащане. Твърди, че претенцията е в размер на 765.38 лева за процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Със своя съдебен акт, първоинстанционният съд е изчислил лихвата за забава върху главница от 1558.76 лева, с лихвен електронен калкулатор, находящ се на Интернет страницата на НАП. Установил, че сумата възлиза на 864.14 лева и следва да се присъди в този й размер, а не в претендираният от 765.38 лева. Решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив за претендираната лихва за забава над размера, претендиран от ищеца - 765.38 лева до присъдената сума от 864.14 лева и следва да бъде обезсилено в тази част. Независимо, че се касае за лихва за забава, каквато е лихвата по чл. 86, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите, тя по своята същност е вид обезщетение и представлява именно мярка за вредите от неизпълнение на парично задължение. Съдът, при посочен размер на претендираната сума от ищеца, следва да извърши проверка какъв е размера на лихвата за забава, но няма право ако този размер е по-нисък от дължимия, да го променя в негова полза, като го увеличава. Това обезщетение по своя характер е именно лихвата за забава и има точно измерение, но ищецът е този, който определя какво обезщетение се търси от ответната страна. Той има право и на изменение на иска, но такова в посока присъдената сума от 864.14 лева по първоинстанционното дело няма. Съдебният състав е длъжен да извърши проверка чрез лихвен калкулатор или по друг начин дали претендираната сума е точната за съответния период, защото при претенция за законната лихва върху забавеното плащане, която ищецът сочи в определен размер и за съответен период, е напълно възможно и търсеното обезщетение да е по-високо от изчисленото с лихвен калкулатор. В този случай съдът следва да извърши нужните изчисления и корекция на сумата, която следва да присъди в посока намаление, защото тя е точно число, но няма право да я увеличава. Какъв размер от дължимата за съответния период лихва за забава ще се претендира, дали цялата сума или част от нея, е въпрос на отправено искане към съда, но когато тази сума е под дължимия размер, съдът не може да я променя, защото това е волята на ищеца. С присъждането на сумата за лихва за забава над размера, претендиран от ищеца - 765.38 лева, до присъдената такава от 864.14 лева, съдът се е произнесъл свръх петитум. Решението в останалата обжалвана част е валидно, допустимо и правилно. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, относно наличието на доказана вреда, противно на твърдяното от касатора - ДФЗ. Вредата в случая се изразява в пропусната полза – невъзможността ищецът да се ползва своевременно от дължимата сума, като тази вреда се измерва чрез законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Този вид вреда е признат както в съдебната практика, така и в теорията като типична последица от забава при парични задължения. Налице е и причинна връзка. Забавата в плащането е пряка последица от незаконосъобразния отказ и последвалите действия на административния орган, довели до отлагане на изплащането във времето. Без този отказ плащането би било извършено в нормативно определения срок, поради което пряката и непосредствена причинната връзка е налице. Правилно съдът е приел, че законната лихва има обезщетителен характер и представлява именно мярка за вредите от неизпълнение. Неоснователни са възраженията на касатора, че обезщетението не може да се търси по реда на ЗОДОВ. При липса на специален ред за присъждане на лихва в административното производство, искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е единственият способ за защита, което е правилно отчетено от първата инстанция. С оглед изхода на делото, разноски на страните не следва да се присъждат. Касаторът претендира присъждане единствено на деловодни разноски, каквато в случая представлява внесената държавна такса. По силата на чл.10, ал.3, изр. първо от ЗОДОВ същата остава в тежест на ДФ „Земеделие“. От страна на ответника по касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: