Решение № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г.

Решение № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба - от О. Б. дол, представлявана от кмета А. против въззивно решение от 9.12.2008 г. по в. гр. д. № 549 по описа за 2008 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 353 от 27.06.2008 г. по гр. д. № 549/2008 г. на Районен съд Дупница - в частта му, с която е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 5 от 5.02.2008 г. на кмета на община Б. дол, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л. Х. В., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност "главен архитект" и общината е осъдена да му заплати сумата от 1 227.52 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 6.02.2008 г. до 6.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 7.04.2008 г., както и направените разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените обективно съединени искове. С определение № 655 от 22.06.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това- може ли лице, за което съдът е отменил уволнението му на заемана длъжност по трудово правоотношение-да бъде възстановен на същата, при положение, че междувременно длъжността-по надлежния ред е била определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че неправилно - в нарушение на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл - работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца - на основание чл. 325, т. 12 от КТ. Счел е, че тъй като към момента на предходното уволнение на ищеца не е била налице промяна относно вида правоотношение, по което следва да се заеме длъжността, а промяната е настъпила съгласно Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /приета с ПМС № 47/04 г./, длъжността е съществуваща, законоустановеният едномесечен срок е спазен и ищеца е отговарял на изискванията на чл. 7 от ЗДСЛ, то работодателят е следвало да приеме, че подадената от ищеца молба за възстановяване има значението на подадено заявление по чл. 8 от ЗДСл. Пред вид наличието на изискванията на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл - ищецът е следвало да бъде назначен на процесната длъжност по служебно правоотношение, а не в един и същи ден-да бъде възстановен на заеманата длъжност по трудово правоотношение и трудовото му правоотношение- да бъде прекратено. Фактите по делото са следните: Ищецът е заемал длъжност "главен архитект"в О. Б. дол по трудово правоотношение до прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.12.2003 г. Последвало е обжалване, във връзка с което съдът е отменил уволнението, като е възстановил ищеца на заеманата преди това длъжност. Междувременно - в хода на обжалването - съгласно влязлото в сила на 10.12.2007 г. ново щатно разписание -заеманата от ищеца длъжност "главен архитект"-е била определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. На 5.02.2008 г. - Л. Х. В. е подал молба за възстановяване и на 6.02.2008 г. -в изпълнение на постановеното съдебно решение е бил възстановен. На същата дата- обаче е издадена и процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение -на основание чл. 325, т. 12 от КТ, пред вид обективния факт- на наличието на валиден административен акт, определящ длъжността за заемане от държавен служител. При тези факти на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен счита, че следва да бъде даден следния отговор: Не е възможно, когато междувременно една длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение- тя да бъде изпълнявана от лице, което е възстановено от съда на заемана преди уволнението длъжност по трудово правоотношение. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 от КТ е налице в момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. В случаите, когато едно лице е възстановено от съда на заеманата преди неговото уволнение длъжност -работодателят е длъжен да се съобрази с постановения съдебен акт и да възстанови служителя. Последният обаче не може да изпълнява длъжността, тъй като за нея е предвиден друг ред за възникване на правоотношението, други изисквания към заемащите длъжността, различни условия и друга регламентация в отделен акт. Обективният факт, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение, по реда на ЗДСл, изключва възможността тя да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен на длъжност по трудово правоотношение, по реда на КТ. Именно - за тези случаи е предвидено основанието по чл. 325, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка е без значение - дали възстановеният като заемащ длъжността по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция да бъде назначен като такъв. Това са последващи въпроси, които не са предмет на настоящето производство. В случая от значение е дали обжалваното уволнение е извършено при наличие на единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение- а именно: валидно взето, от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. В случая - това условие е налице. Със заповед № 7 от 4.01.2008 г., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл - кметът на община Б. дол е определил за заемане въз основа на конкурс дванадесет длъжности, сред които и "главен архитект". Представено е и длъжностно разписание на общинската администрация Бобов дол- в сила от 10.12.2007 г., в което под № 9 е посочено, че длъжността "главен архитект" е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта, че то е в противоречие с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а спорът разгледан и решен-на основание чл. 293, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ГПК по същество съобразно гореизложените мотиви-с отхвърляне на предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение