Определение № 857 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7226/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на Д. О. Б. - Х. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. Д., против определение без номер от 3 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 1458 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е върната касационната жалба на частната жалбоподателка против решение № 1727 от 5 ноември 2012 г. по същото въззивно гражданско дело. В жалбата се сочи, че според съобщението, изпратено от съда, не е посочено като нередовност непредставянето на изложение на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК, а съдът връща касационната жалба преди подаване на мотивите, без да е посочил основанията си за това. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема за неотстранени недостатъците на касационната жалба в срок, поради което я връща. Частната жалба е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: На 18 април 2013 г. частната жалбоподателка подава пред въззивния съд касационна жалба против въззивно решение. На следващия ден докладчикът по делото оставя касационната жалба без движение с указание в едноседмичен срок касаторката да представи доказателства за внесена държавна такса за касационното обжалване от 30 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за това разпореждане е получено от адв. Д. на 13 май 2013 г. В съобщението изрично е посочено, че следва да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, като при неизпълнение жалбата ще бъде върната и е отразено, че нередовностите следва да се отстранят в едноседмичен срок. Срокът е изтекъл на 20 май 2013 г., присъствен ден. Обжалваното определение е постановено на 3 юни 2013 г. На същата дата в съда е постъпила молба от адв. Д. с приложен към нея документ за внесена държавна такса и изложение към касационната жалба на основанията за допускане на касационното обжалване. Видно от вносната бележка, таксата за касационното обжалване е внесена на 30 май 2013 г. Предвид посочените обстоятелства следва да се приеме, че действително касаторката не е изпълнила указанията на въззивния съд да представи в съответния срок доказателство за внесена държавна такса. При получено съобщение от процесуалния й представител за констатираната нередовност на 13 май 2013 г., внасянето на държавната такса на 30 май 2013 г. и представянето й в съда на 3 юни 2013 г., е след срока, поради което правилно въззивният съд е приел, че следва да върне жалбата. Накрая, неоснователно се поддържа от частната жалбоподателка, че съдът е върнал жалбата заради нередовност, която не й е била указана по съответния ред. Видно от разпореждането на въззивния съд, констатираната нередовност касае само липсата на внесена държавна такса. Освен това в съобщението за тази нередовност е възпроизведено съдържанието на разпореждането на въззивния съд, посочен е и срокът за изпълнението на указанието, то е получено от процесуален представител на частната жалбоподателка (договорът за правна защита и съдействие е приложен към касационната жалба), поради което необосновано е да се твърди, че частната жалбоподателка не е знаела какви са очакваните от нея процесуални действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение