Определение № 354 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 168/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г. против решение № III-155 от 23.07.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1980 по описа за 2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2778 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 9494 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие Х. Г. Г. на бащата Г. Г. Г., определен е режим на лични отношения на майката Д. Х. Г. с ненавършилото пълнолетие дете, Д. Х. Г. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап., е предоставено на бащата Г. Г. Г..

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, да направи самостоятелно пълно и всестранно изследване на доказателствения материал по делото и да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, формирайки собствени правни изводи и мотивирайки решението по същество? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г.; решения № 57 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 1633/2018 г. на III ГО; 169 от 02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на I ТО; № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV ГО и № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО.

2. Длъжен ли е съдът при констатиран синдром на родителско отчуждение, с оглед на служебното начало и задължението му за защита интереса на детето, да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, като съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото? – Разрешението по този въпрос противоречи на решения № 102 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на III ГО и № 19 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на IV ГО на ВКС.

3. Длъжен ли е съдът при определяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, да обсъди пълно, всестранно и обстойно всички релевантни обстоятелства, които са примерно изброени в ППВС № 1/1974 г.? – Въззивният съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и решение № 57 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 1633/2018 г. на III ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Г. Г. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба за развод, подадена от ищеца Г. Г. Г., който е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца – В. Г. Г. и Х. Г. Г., да бъде определено местоживеенето на децата при бащата при подробно посочен режим на лични отношения с майката, осъждане на ответницата да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на 150 лева, предоставяне за ползване на семейното жилище и произнасяне по въпроса относно ползването от ответницата на фамилното име след развода. В исковата молба ищецът е посочил, че ответницата е поддържала връзка с друг мъж, което е довело до непоправимо влошаване на семейните отношения.

Ответницата Д. Х. Г. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила твърденията на ищеца за нейно противобрачно поведение. Твърди, че е била подложена на физически и психически тормоз от страна на съпруга си, а децата са били манипулирани от него, с цел майка им да бъде злепоставена пред тях. Предявила е насрещни искове срещу ищеца за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, за предоставяне на родителските права на родените от брака деца, за определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на 200 лева, за предоставяне ползването на семейното жилище и за запазване на брачното фамилно име след развода.

На свой ред Г. Г. Г. е оспорил предявените насрещни искове.

Бургаският районен съд е допуснал развод между страните, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца на бащата Г. Г. Г. при определен режим на лични отношения с майката Д. Х. Г.. Съдът е определил местоживеенето на децата при бащата, като му е предоставил и ползването на семейното жилище в [населено място], а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 150 лева. Постановил е, че след развода съпругата Д. Х. Г. запазва брачното си фамилно име. По отношение предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът е приел, че преди раздялата на страните само майката е полагала грижи за децата, поддържайки домакинството и грижейки се за тях, като след напускане от майката на семейното жилище, основно грижи за децата е полагал баща им, подпомаган от бабата по бащина линия. Съдът е посочил, че между бащата и децата е установена видима емоционална връзка, която се дължи на целенасочено психическо въздействие от страна на бащата, насочено към отчуждаване на децата от майката. Констатирал е обаче, че за това е допринесло и поведението на майката, свързано с грубо отношение към децата след влошаването на отношенията й с бащата. Следователно и двамата родители имат пропуски в родителския си капацитет. Ето защо в случая съдът е приел, че следва да се зачете желанието на децата, които са от мъжки пол, да живеят със своя баща.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която упражняването на родителските права е предоставено на бащата Г. Г. Г., като е определено местоживеене на децата при бащата, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, и е определен режим на лични отношения на майката с ненавършилите пълнолетие деца. Този съд е споделил изцяло правните изводи на Бургаския районен съд, като е мотивирал решението си, препращайки на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

Разрешението на въззивния съд на първия поставен от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение въз основа на представения по делото доказателствен материал, като формира собствени фактически и правни изводи, не противоречи на практиката на ВКС. Второинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства, изложил е своите фактически и правни изводи по съществото на спора, достигнал е до свое собствено решение по отношение на исковете и е изготвил собствени мотиви. След като е констатирал пълното съвпадение на фактическите си и правни изводи с тези на първата инстанция, е препратил към мотивите на нейния съдебен акт съобразно уредената в чл. 272 от ГПК правна възможност. Тъй като в първоинстанционното решение в частта му относно мерките при упражняването на родителските права Бургаският районен съд е разгледал всички релевантни обстоятелства, а въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първата инстанция, не е налице и противоречие с цитираната съдебна практика по третия формулиран въпрос относно задължението на съда да обсъди пълно и всестранно примерно изброените в ППВС № 1.1974 г. обстоятелства. Следователно по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

При разрешаването на втория въпрос относно служебното задължение на съда при констатиран синдром на родителско отчуждение да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, въззивният съд е допуснал противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила и служебното начало в процеса въззивният съд не е поставил допълнителна задача на съдебно-психологическата експертиза за възможните начини за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и времето, необходимо за преодоляването му/ решение № 102 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на III ГО на ВКС/. В същия смисъл е и решение № 19 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на IV ГО на ВКС, според което неизпълнение на служебното задължение на съда да назначи допълнителна експертиза от вещо лице психолог, който да предложи мерки за преодоляване на развитието на синдрома на родителско отчуждение у детето според неговото актуално състояние представлява съществено процесуално нарушение. Действително, в настоящия случай е била назначена съдебно-психологическа експертиза в производството пред първата инстанция, но в заключението си вещото лице е установило единствено наличието на синдром на родителско отчуждение между майката Д. Х. Г. и родените от брака деца, без да е посочило конкретни мерки за неговото преодоляване. Смисълът на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК не е само да се констатира родителското отчуждение с помощта на психолог, но и да се вземат мерки за преодоляване на това състояние. Затова въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно допълнителна съдебно-психологическа експертиза, което не е сторил. Ето защо по втория въпрос на касатора решението на Бургаския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение