Определение № 327 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 680/2011 г.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от ответницата Н. Д. И., чрез адв. Г. А. М. срещу решение № 72/01.03.2011 г. по в.гр.дело № 940/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищците Л. С. С. и Л. С. С. направените разноски по делото за двете инстанции. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че направените разноски по делото от ищците не следва да се присъждат в нейна тежест, тъй като не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС II г.о. намира, че производството по делото следва да се прекрати по следните съображения: С въззивното решение № 72/01.03.2011 г. по в.гр.дело № 940/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 82/02.07.20009 г. по гр.дело № 83/2010 г. на Панагюрския районен съд и вместо отменената част е отхвърлен предявения от ищците Л. С. С. и Л. С. С. против жалбоподателката Н. Д. И. иск с пр.осн.чл.108 ЗС за недвижимия имот – стопанска сграда, ведно със съоръжения за хранене на животни, със застроена площ от 567 кв.м., находяща се в ПИ № * по картата на възстановената собственост на [населено място] и е осъдена жалбоподателката да заплати на ищците направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 300 лв. С определение № 243/01.04.2011 г. по същото дело на осн.чл.248 ГПК съдът е допълнил първоначалното решение като е присъдил в полза на ищците и сумата 91.10 лв. разноски по делото. Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. В разпоредбите на посочения ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, постановено на осн. чл. 81 ГПК при приключване на делото в съответната инстанция. В глава VIII, раздел II – Държавни такси и разноски на ГПК в сила от 01.03.2008 г. липсва текст със съдържание, аналогично на текста на чл.70 ГПК/отм./. Въззивното решение в обжалваната му част има характер на определение, което може да се измени или допълни от съда на осн.чл.253 ГПК. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение в частта относно разноските съдът преценява, че представлява молба по чл.248 ГПК. Същата следва да се изпрати на Пазарджишкия окръжен съд, който да се произнесе по искането за изменение на решението в частта относно присъдените в тежест на жалбоподателката разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о