Определение № 2378 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. П. срещу Определение № 3357 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 81/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1473561 от 26.08.2025 г. на полицай в СДВР, 04 РУ. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е постановил обжалваното определение въз основа на неправилна преценка на аргументите и доказателствата във връзка с вредите от предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че при извършена полицейска проверка лицето е отказало да бъде проверено с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че от страна на жалбоподателката не се излагат обосновани аргументи, които да водят до извод за вероятност да настъпят значителни или трудно поправими вреди, свързани с живота и здравето – нейните собствени или тези на болната й майка, които да са в пряка връзка с невъзможността за управление на МПС. От представените медицински документи е видно, че се касае за хронични заболявания (по отношение на жалбоподателката), които не са свързани с невъзможност или ограничение за придвижване. По отношение на В. Х. – майка на жалбоподателката, от представените доказателства не се установява необходимост от ежедневно посещение на лекар, доколкото съгласно епикризата същата следва да се яви на контролен преглед на 06.02.2026 г. Смяната на превръзка е предписано да се извършва в домашни условия, за което е отразено, че са дадени указания. Съдът е посочил също така, че извършеното от жалбоподателката нарушение има потенциал за сериозно увреждане на здравето и живота на участниците в движението. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Горните условия в случая не са налице. Съдът правилно е приел, че от жалбоподателката не е доказано настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Съдът обосновано е приел, че описаното от административния орган нарушение застрашава безопасността на движението по пътищата, поради което не може да се даде приоритет на нуждата на лицето и неговата майка от транспорт във връзка с лечението и наблюдението на заболяванията им. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение