Определение № 3922 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница – Бургас срещу Определение № 215 от 12.02.2026 г. постановено по адм. дело № 181/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Иска се същото да бъде отменено, като бъдат отменени присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение, алтернативно същите се намалят до размера от 1 278.23 евро, представляващи 2 500 лева, от които по 511.29 евро за производствата по адм.д.№ 164/2024 г. на Административен съд – Силистра и адм.д.№ 2685/2025 г. на Върховния административен съд и 255.65 лева по адм. д. №181/2025 г. на Административен съд – Силистра. Ответникът по частната жалба – С. Р. Б. в писмено становище изразява становище за неоснователност на същата. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и направените в нея оплаквания намира същата за допустима, а разгледана по същество за частично основателна. Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по жалба на С. Р. Б. против отказ на Директора на ТД Митница – Бургас. С Определение № 1064/16.09.2025г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на оспорения акт. С определението Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на С. Р. Б. сумата от 561.62 лева представляваща разноски в производството, както и да заплати на адв. С. Раднев от Адвокатска колегия – Сливен сумата в размер на 22 350 лева, от които 7 450 лева за производството по адм.д. № 164/2024 г. на Административен съд – Силистра, 7 450 лева по адм.д.№ 2685/2025 г. на Върховния административен съд и 7 450 лева по адм.д. №181/2025 г. на Административен съд – Силистра, представляваща адвокатско възнаграждение. С обжалваното Определение №215/12.02.2026 г. постановено по адм. дело № 181/2025 г., Административен съд – Силистра, по молба на Териториална дирекция Митница – Бургас е изменил Определение №1064/16.09.2025 год., постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на адв. С. Раднев от Адвокатска колегия – Сливен сумата в размер на 9 522.80 евро, равностойна на 18 625.00 лева, от които 3 809.12 евро по адм. дело № 164/2024 г. на Административен съд – Силистра, 3 809.12 евро лева по адм. дело № 2685/2025 г. на Върховния административен съд и 1 904.56 евро по адм. дело № 181/2025 г. на Административен съд - Силистра, представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът е счел за неоснователни възраженията за липса на основания за присъждане на възнаграждение на адв. С. Раднев, представлявал жалбоподателя в производството при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Посочил е, че по делото са декларирани близки отношения между страните, като в договор за правна защита и съдействие от 12.07.2024 год. изрично е посочено, че са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и представителството се осъществява по отношение на „близък“. Такива данни съдът е посочил, че са налице и в представената от административния орган преписка, като в производството пред същия жалбоподателят също е бил представляван от адв. Раднев по силата на пълномощно рег. № 10319/ 29.01.2023 год. Според съдът, по време на цялото производство адв. Раднев е бил активен, осъществявал е съвестно задълженията си в интерес на представлявания, при това, без гаранция за възнаграждение, което е и основният риск, свързан с представителството по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, произтичащо именно от близките отношения между страните по договора. Първоинстанционният съд е приел за основателно единствено възражението свързано с прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 181/2025 год. по описа на Административен съд – Силистра и е намалил възнаграждението от 7 450 лева на 1 904.56 евро (равностойност в лева - 3 725 лева). Съдебният акт е мотивиран с обстоятелството, че производството по адм.д.№181/2025г. е прекратено на основание чл.159, т.3 от АПК, като оттеглянето е извършено преди по делото да бъде проведено открито съдебно заседание, а процесуалните действия на адв. Раднев са сведени до изразяване на становище по оттеглянето. Определението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Нормата на чл. 143 от АПК определя правилата за дължимост на разноските, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата при оспорване на административния акт. Според нормите на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 от АПК разноските се заплащат на страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. В чл. 143, ал. 2 от АПК е уредена и хипотезата, при която разноски се дължат на жалбоподателя и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Тази хипотеза следва да се разглежда в пряка връзка с разпоредбите на чл. 156 от АПК, които уреждат възможност административният орган да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, при всяко положение на делото. Видно от текста на тази разпоредба, за да е налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156 от АПК, следва оттеглянето да е настъпило в хода на вече образувано съдебно производство по делото. В настоящият случай, производството по адм. дело № 181/2025 год. по описа на Административен съд – Силистра е прекратено именно поради оттегляне на оспорения административен акт, поради което оспорващия има право на разноски по делото, включително и в производството при първоначалното разглеждане на делото от административния съд и в това пред Върховния административен съд. Според правилото на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (в редакцията към датата на постановяване на оспореното определение), в случаите когато адвокат окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно действащата редакция на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ДВ бр.17/2026г.), в случаите на оказана безплатна помощ от адвокат, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да ги заплати. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба № 1/2004 г. не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. В настоящият случай, след преценка на горните обстоятелства и съобразявайки предмета и сложността на производството, материалния интерес и вида на осъществените от адв. Раднев процесуални действия, съставът на ВАС намира, че за производството по адм. д.ело №164/2024 г. на Административен съд – Силистра и за производството по адм. дело №2685/2025 г. на Върховния административен съд следва да се определят разноски в размер на 1/3 от претендирания размер, а именно: по 1 269.54 евро за всяка една от инстанциите. Процесуалните действия на адв. Раднев в тези производства се изразяват единствено в подаване на съответната жалба и представяне на становище, с което жалбите се поддържат и се претендират разноски. В производството по адм.д.№181/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра адв. Раднев е изразил единствено становище по молбата за оттегляне на оспорения административен акт (каквото не е било дължимо), поради което разноските следва да се определят според посоченото от частния жалбоподател - в размер на 255.65 евро (500 лева). Неоснователно е възражението в частната жалба за липса на доказателства за осъществена от адв. Раднев безплатна адвокатска помощ. По делото са приложени два договора за правна защита и съдействие - договор по адм. дело 164/2024г. и договор по адм. дело 181/2025г. по описа на Административен съд - Силистра, в които е посочено, че защитата се предоставя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В тази връзка правилно съдът е приел, че представянето на тези договори с посоченото в тях основание по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е достатъчно, за да се присъди адвокатско възнаграждение, като в тези случаи наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. По изложените съображения частната жалба е частично основателна, поради което определението следва да се отмени в частта му, с която е изменено Определение №1064/16.09.2025 год. в частта за разноските и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на адв. С. Раднев от Адвокатска колегия – Сливен разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 2 794.73 евро до присъдените 9 552.80 евро, от които: по адм. д.№ 164/2024 г. на Административен съд – Силистра за сумата над 1 269.54 евро до присъдените 3 809.12 евро; по адм. д. № 2685/2025 г. на Върховния административен съд за сумата над 1 269.54 евро до присъдените 3 809.12 евро и по адм. д. № 181/2025 г. на Административен съд – Силистра за сумата над 255.65 евро до присъдените 1 904.56 евро. В останалата част определението следва са се остави в сила. Воден от изложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение,