Определение № 7838 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Г. А. В. от гр. Търговище срещу определение № 737 от 30.04.2025 по адм. дело № 9/ 2025 на Административен съд - Търговище (АдмС Търговище). Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Г. А. В. е адресирала до Омбудсмана на Р.България, с копие до Управителя на НОИ, писмо съдържащо искане за съдействие за преразглеждане на случая по отпускане на пенсия за ОСВ, в което е поискала да бъде отменено разпореждане за отпускане на ПОСВ. Видно от представената преписка по жалба на частната жалбоподателка е издадено Решение № 2153-25-374 от 12.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководител на ПО в ТП на НОИ-Търговище. Директора на ТП на НОИ-Търговище е приел, че въпросът е подведомствен на съда, поради което с писмо от 31.12.2024 г. е изпратил възражението на АдмС Търговище за разглеждане като оспорване на неговото решение. С посоченото по-горе определение АдмС Търговище е приел, че щом като възражението е адресирано до Омбудсмана на Р.България, а не до него (до съда), и по никакъв начин не е налице сезиране на съда с обжалване на решението на Директора на ТП на НОИ-Търговище, то не е налице валидно сезиране по смисъла на чл. 126 АПК и по възражението не може да бъде образувано и проведено съдебно производство по чл. 145 и сл. АПК. Този извод е неправилен. Същественият въпрос е кой орган е компетентен да отмени оспореният от Г. А. В. административен акт. Директора на ТП на НОИ-Търговище е приел, че компетентен е Административен съд - Търговище и затова е изпратил оспорването, без конкретно наименование, на този съд по компетентност. С обжалваното определение съдът не е отрекъл своята компетентност, но е приел, че не е сезиран. Този извод, както вече се каза, е неправилен, защото сезирането на съда в случая е направено чрез изпращането на възражението - оспорване за разглеждане от него по компетентност (сравни чл. 130 АПК). Поради това и щом като не отрича своята компетентност АдмС Търговище е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на оспорването по същество, освен ако бъде установена друга процесуална пречка за постановяване на решение по същество. За пълнота следва да бъде посочено, че в случай на липса на яснота относно волята на жалбоподателя, то съгласно чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от АПК, е следвало жалбата да бъде оставена без движение за посочване от страна на жалбоподателя кой административен акт обжалва, в какво се състои неговата незаконосъобразност и в какво се състои искането му. Съгласно чл.142б ал.1 от АПК съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни обстоятелствената част на възражението си и какво е отправеното искане до съда. Такива действия от съда не са предприети. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,