Определение № 662 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 239/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение №19547 от 10.10.2024 г., постановено по адм. д. 1749/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръх повелителни правни норми. Иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №19547/10.10.2024 г., постановено по адм. д. 1749/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлено искането на Н. В. В. да му бъде предоставена правна помощ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Обосновано и законосъобразно АССГ е приел, че безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. С определение № 12025 от 16.07.2024 г. АССГ е освободил В. от внасяне на държавна такса и е отхвърлил молбата за предоставяна на правна помощ, като в мотивите е посочил, че съгласно чл. 212 от АПК, когато лице е освободено от заплащане на държавна такса, жалбата не се приподписва от адвокат. В конкретния случай правилен е изводът на АССГ, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ, тъй като подадената от В. частна жалба не страда от нередовности, същата подлежи на разглеждане от ВАС в закрито съдебно заседание, без участието на страни и защитници, поради което не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 от АПК за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения обжалваното определението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение