Определение № 1981 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 836/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Й. Х. В. от гр. София, чрез пълномощник – адв.Стойкова, срещу Определение № 485/06.01.2026 г. постановено по адм. дело № 11294/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ).

С обжалваното определение съдът е отменил протоколно определение от 08.12.2025г. по адм.д. №11294/2025г. по описа на АССГ, с което е даден ход на делото по същество, като оставил без разглеждане жалбата на Й. Х. В., подадена чрез адв.Стойкова, против Решение №СОА25-РИ09-366/26.09.2025г. на заместник-кмета на Столична община и прекратил производството по адм.д.№11294/25г. по описа на Административен съд София-град.

Частният жалбоподател обжалва определението като твърди, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и постановяването му при съществено нарушение на административноизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че се касае за уведомление по чл.33 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация ( ЗДОИ), а не за отказ от предоставяне на налична информация при положение, че в оспореното решение изрично е посочено задължение на кметовете на райони да организират и отговарят за поддържането и управлението на общинските жилища на територията на съответния район. Оспорва и дължимостта на присъдените с определението разноски в полза на ответника. Моли за присъждане на разноски за две инстанции, за които представя списък с доказателства за извършването им.

Ответникът – кмет на Столична община, чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли същото да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна

За да остави без разглеждане жалбата на Й. Х. В. срещу Решение №СОА25-РИ09-366/26.09.2025г. на заместник-кмета на Столична община и прекрати производството по делото съдът е приел, че със заявление № СОА25-ОИ94-196/18.09.2025г. до кмет на Столична община, жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен достъп по реда на ЗДОИ до информация по 5 въпроса, а именно:

„1. Има ли общински съветници на Столична община и общински служители на нейните 24 района, на които са предоставени общински жилища по реда на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата) в периода 2020 г. - 2025 г.?

2. Какъв е броя на кандидатствалите общински съветници на Столична община и служители на нейните райони и какъв е броя на одобрените такива по реда на Наредбата в периода 2020 г. - 2025 г.?

3. На одобрените кандидати по т. 2 от заявлението, извършвани ли са ежегодни проверки на имотното им състояние (декларации за имотно състояние по ЗПКОНПИ (сега ЗКП), справки от „Имотен регистър" при Агенция по вписванията, справки за движимо имущество, годишните им доходи и др.) и какви са резултатите от проверките, както и какви са последващите действия на общината (съответния район) при установени несъответствия с действащата Наредба за предоставяне на общински жилища?

4. Жилищата, общинска собственост, с точното им местонахождение, предоставени (под наем и/или продадени) на служители на Столична община и на нейните 24 района в периода 2020 г. - 2025 г.

5. Протоколите по чл. 10, ал. 3 от Наредбата въз основа на които са включени в съответната картотека служители на Столична община и нейните райони."

Първоинстанционният съд е обосновал, че съдържанието на обжалваното решение на заместник - кмета на Столична община го определя като акт с уведомителен характер по чл.32 ал.1 от ЗДОИ, тъй като с него сезираният орган е уведомил заявителя, че не разполага с исканата информация, както и че няма основания да предполага, че тя се намира в районните администрации, доколкото ЗОС и Наредбата не предвиждат събирането й и обработването й по сочените от жалбоподателя критерии – качеството на общински съветник/общински служител на наемателите/купувачите на общински жилища.

Определението е неправилно.

Без събиране на относимите доказателства, проверка и анализ на нормите на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, съдът е определил оспореното решение като акт с уведомителен характер, а не отказ да се предостави обществена информация, приемайки изложеното от органа, че „не разполага с исканата информация, както и че няма основания да предполага, че тя се намира в районните администрации, доколкото ЗОС и Наредбата не предвиждат събирането й и обработването й по сочените от жалбоподателя критерии – качеството на общински съветник/общински служител на наемателите/купувачите на общински жилища.“

В Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г. на Столичния общински съвет за приемане на Наредба по чл. 45а от Закона за общинската собственост с т.1 от решението е приета Наредба по чл. 45а от Закона за общинската собственост, а с т.2 от същото решение Столичен общински съвет е възложил на кмета на Столичната община прилагането и контрола по изпълнението на наредбата. Съгласно чл.3 ал.1 т.3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата), по своето предназначение общинските жилища са ведомствени на Столична община. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата, с решение на СОС се създава ведомственият жилищен фонд, с което се приемат и Правила и норми за настаняване във ведомствени жилища. Чл.32 ал.2 от същата Наредба определя, че във ведомствените жилища могат да бъдат настанявани щатни служители с постоянно трудово или служебно правоотношение в общинската администрация, като според ал.3 от същата норма право да кандидатстват за настаняване под наем във ведомствени жилища имат лицата по ал. 2, когато те и членовете на семействата им нямат друго жилище или вила на територията на СО. Според чл.32 ал.4 настаняването се извършва със заповед на кмета на СО, а наемните договори се сключват с кмета на района, на чиято територия се намира ведомственото жилище.

При посочената нормативна уредба несъмнено не е налице основание за приложението на чл.33 от ЗДОИ, съгласно който, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя. В случая задълженият субект е нормативно овластен да съхранява информация от рода на търсената по въпрос 4 и въпрос 5, както и информация по въпроси от 1 до 3 включително, отнасяща се до служители на Столична община и нейните райони, чрез заповедите по чл.32 ал.4 от Наредбата, а и чрез информацията, съдържаща се в приложението по чл.6 ал.3 от Наредбата към заявлението за настаняване в общинско жилище и конкретно в прилаганите служебни бележки за годишните доходи от трудово или служебно правоотношение за предходната година.

По изложените съображения оспореното решение не представлява акт с уведомителен характер, като извода на съда в този смисъл се опровергава от данните по делото. Определението, с което жалбата против решението е оставена без разглеждане, а производството е прекратено е неправилно, поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд - несъобразяване със събраните доказателства и поради неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по характера на оспорения акт, съответно по неговата законосъобразност.

По въпроса за разноските следва да се произнесе АССГ с акта си по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение