Определение № 45 от 27.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 52/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод определение от 10.01.25г. на районен съдия при РС – Разград, с което е прекратено производството по нчхд № 453/22г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е било образувано пред РС- Русе като нчхд №1998/21г. по частна тъжба на Д. С. С. срещу М. М. М. с твърдения за престъпление по чл. 146, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. С определение № 81/25.07.22г. по чнд № 433/22г. на ВКС, ІІ н.о., производството по делото било изпратено за разглеждане и решаване на РС – Разград на осн. чл. 43, т.3 от НПК. След постъпването му в РС- Разград същото е образувано под № 453/22г. по описа на същия съд, като са проведени редица съдебни заседания, в които не е даден ход на съдебно следствие. В хода на развилото се пред РС - Разград съдебно производство, включително и в периода от 18.12.24г. до 10.01.2025г. всички съдии от състава на РС – Разград се отвели от разглеждане на делото. Позовали се на разпоредбата на чл. 31 във връзка с чл. 29, ал. 2 от НПК предвид направеното от подсъдимия искане за отвод на съдията - докладчик с изразени съмнения в неговата безпристрастност и предвид отразеното от него съмнение в такава насока по отношение на всички съдии в РС- Разград в сигнал до Министъра на правосъдието и главния инспектор при Инспектора на ВСС. С оглед на това и предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който производството е изпратено на осн. чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,