Определение № 882 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Автомагистрали – Черно море" АД, чрез юрк. М. Широков, с която се иска да бъде изменено определение № 13036 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11703/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), като присъдените в полза на "Витез Проспект" АД разноски бъдат намалени съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност. Ответникът по искането - "Витез Проспект" АД, чрез адв. Семерджиев изразява становище за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК. След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по частна жалба на „Автомагистрали – Черно море" АД против определение № 1175 от 09.11.2023 г. постановено по преписка № КЗК - 1012/2023 г. на КЗК. С частната жалба е направено бланкетно възражение за прекомерност и е отправено искане към съда поисканите адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения да бъдат намалени до минималните размери. В хода на частното производство, ответникът по частната жалба"Витез Проспект" АД, чрез процесуалния представител адв. Семерджиев, е подал писмен отговор, с който е поискал от съда да потвърди оспореното определение на КЗК, за което е изложил подробни мотиви. Формулирано е искане за присъждането на направените по делото пред Върховен административен съд разноски. Представени са пълномощно за процесуално представителство на адв. Семерджиев и договор за правна защита и съдействие, в който е описано договорено възнаграждение в размер на 2500 лева и изрично е посочено, че сумата е заплатена в брой. В отговора си ответникът по частната жалба е възразил срещу направеното от „Автомагистрали – Черно море" АД възражение за прекомерност, тъй като в същото липсва конкретизация, мотиви и същото не съответства на големия материален интерес на процесната поръчка. На следващо място е посочено, че отговорността за разноските би следвало да бъде превенция спрямо частния жалбоподател от умишлено забавяне на възлагателната процедура. С определение № 13036 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11703/2023 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила определение № 1175 от 09.11.2023 г. по преписка № КЗК-1012/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С оглед изхода на спора съдът е осъдил частния жалбоподател „Автомагистрали – Черно море" АД да заплати на "Витез Проспект" АД сторените по делото разноски в размер на 2500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно. Не са налице основания за изменение на постановеното определение в частта на присъдените разноски. Релевираното в искането възражение, че уговореният по настоящото дело адв. хонорар от 2500 лв. е прекомерен, тъй като предметът на делото не представлява особена правна и фактическа сложност и за защита не се ангажира процесуално представителство по делото, е неоснователно и не променя вече направените от съда изводи. Следва да се има предвид, че преценката за действителната фактическа и правна сложност на делото е възложена на съда, а не на страните по делото. В случая пълномощникът на ответното дружество е депозирал писмен отговор по частна жалба, в който е изложил подробни съображения и доводи за неоснователност й, както и за неоснователността на направеното, без всякаква конкретика, възражение за прекомерност. За да осъди „Автомагистрали – Черно море" АД да заплати на "Витез Проспект" АД пълния размер на направените разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на 2500 лв., съдът е приел за неоснователно направеното с частната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел, че е налице правна и фактическа сложност на производството по чл. 216а от ЗОП във връзка с чл. 229 и сл. от АПК и е отчел направеното от ответната страна възражение за неоснователност на възражението за прекомерност. Ето защо не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Именно с оглед фактическата и правна сложност на спора е и уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането за изменение на определение № 13036 от 22.12.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение