Определение № 2089 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 265/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на П. Г. М. чрез адв. Д. Т. с искане за допълване на определение № 1485 от 05.06.2024 г. по т.д. № 265/2024 г. на ВКС, като му се присъдят направените от него разноски, съобразно представения списък за депозирането на отговор на касационната жалба на „Лено“ АД, [населено място], против решение №105 от 24.01.2023г. по гр.д. №1488/22г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна – „Лено“ АД, [населено място], чрез адв. Ц. К. депозира становище в законоустановения срок, с което оспорва размера на претендираното възнаграждение като прекомерно. Постъпило и становище от „Оренда прешъс метълс“ ЕООД, [населено място], с което се излага разбиране за основателност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 265/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Лено“ АД, [населено място] против решение №105 от 24.01.2023г. по гр.д. №1488/22г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 1485 от 05.06.2024 г. по т.д. № 265/2024 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. По същество, молбата е частично основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на сторените от него в качеството му на ответник по касация разноски. За доказване на реално извършаните разноски в настоящото производство са приложени списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор от 26.04.2023 г., в чл. 5 от който е посочено, че възнаграждение в размер от 7400 лева е заплатено от доверителя в брой в момента на сключване на договора. На гърба на договора е налице разписка за получена сума в същия размер с дата 26.04.2023 г., подписана от двете страни по договора. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Ответникът по настоящата молба в отговор поддържа възражение за прекомерност, което се преценява като основателно. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с цена 8876.65 евро или 17 356.97 лева. Настоящият състав съобрази този материален интерес, осъществените от ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба, взе предвид фактическата и правна сложност на делото, постановено по спор, по който е налице освен каузална, така и тълкувателна практика на ВКС, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК и твърдата ставка на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 1300 лева по такива дела като насока за адекватно на адвокатския труд възнаграждение. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават справедливо възнаграждение в размер на 1500 лева, доколкото търсените разноски в размер на 7400 лева са в прекомерен размер дори съпоставими само с материалния интерес от 17 356.97 лева. Присъждането на по-ниско възнаграждение, в каквато насока са съображенията на ответника, обосновани с практика на ВКС, се явява непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд, а и е напълно несъобразено с конкретния казус, по който са постановени цитираните от него съдебни актове. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение