Решение № 7748 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) и касационна жалба на Университет за национално и световно стопанство (УНСС), и доц. д-р И. Д. Б. против Решение № 7454/23.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 226/2026 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 372/24.11.2025г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 158/2024г.; делото като преписка е върнато на КЗД за ново произнасяне при изпълнение на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; Комисията е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът - КЗД обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество твърденията са, че не са налице установените от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел неизменност на състава на КЗД, в частност докладчика по преписката. Неправилно още АССГ е приел, че не е разпределена доказателствената тежест, както и че Комисията не е събрала цялата необходима и относима информация за случая. Сочи, че КЗД е постановила законосъобразен акт, съответен на събраните по преписката доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Комисията се представлява от служител с юридическо образование Митев. Касаторите Университет за национално и световно стопанство и доц. д-р И. Д. Б. оспорват решението с доводи, че то е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът неправилно е отменил акта на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си, че такива не са допуснати. Искат отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу Решение № 372/24.11.2025г. на КЗД по преписка № 158/2024 г. Претендират разноски по делото. Касаторът УНСС се представлява от адв. Беева, а касаторът доц. д-р И. Д. Б. се представлява от адв. Беев по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ответникът по касация - гл. ас. д-р Б. Х. И. в депозиран писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Счита, че касационната жалба на КЗД е недопустима, т. к. съставът на Комисията не съответства на чл. 41, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Твърди, че изискването на закона е поне четирима от членовете на КЗД да са юристи, както и че при конституирането на КЗД не е бил съобразен принципът за балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства. При тези съображения счита, че КЗД не е легитимна, поради което не може да формира правновалидна воля, респ. да упражнява процесуални права. Във връзка с така изложените съображения иска, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ, Конституцията), да се спре производството по делото и да се сезира Конституционният съд на Република България (КС) за установяване законността на състава на КЗД и възможността ѝ да формира правно валидна воля и да постановява валидни решения. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по делото. Представя писмена защита. Ответникът по касация се представлява от адв. Александров. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба на КЗД, съответно неоснователно е искането за сезиране на КС. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗДискр Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията. В изпълнение на чл. 41, ал. 1 и чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от КРБ 51-то Народно събрание на Република България взема решение на 08.05.2025г. за избор на нови членове на Комисията за защита от дискриминация, както следва: Е. Й. Б., Е. М., Б. Х. Х., З. Д. и Т. К. К., като за председател избира Е. Б., а за заместник-председател Е. М.. Решението на Народното събрание е обнародвано в ДВ, бр. 40 от 16.05.2025 г. С Укази № 75, 76, 77, 78 от 16.05.2025 г., на основание чл. 98, т. 7 КРБ и чл. 41, ал. 1 от ЗЗДискр, Президентът на Република България назначава за членове на КЗД, както следва: Б. И. Ч., И. Х. П., Л. М. Л. и Н. Р. А.. Указите са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 20.05.2025 г. Ответникът по касация не сочи точно кой от актовете на НС или на Президента е противоконституционен и защо, и поради това иска сезиране на КС. Процесното Решение № 372/24.11.2025г. на КЗД петчленен разширен заседателен състав по преписка № 158/2024г. е постановено в състав от Н. А., Е. Б., И. Х., Б. Ч. и Т. К., които са законно избрани/назначени като членове на комисията. Ответникът по касация не уточнява актът за избиране/назначаване на кой точно от членовете на Комисията постановила оспорваното решение е противоконституционен и защо, и поради това иска сезиране на КС. Съгласно чл. 150, ал. 2 КРБ Върховният административен съд може да спре производството и да сезира КС с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Твърдяната от касационния ответник нелегитимност на КЗД не би могла да бъде основание за упражняване на правомощието по чл. 150, ал. 2 от КРБ, защото първо не е в компетентността на съда по конкретното дело да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на акт на НС или на президента, и на второ място не се сочи кой законов текст приложим по конкретното дело противоречи на Конституцията. По изложените съображения искането за спиране на делото и сезиране на КС следва да се остави без уважение. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Решаващият съд, след като е установил относимите за спора факти, за да отмени административния акт е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива съдът е посочил липса на доклад-заключение от новия докладчик от формирания нов състав на Комисията, неяснота как е разпределена доказателствената тежест между страните, липса на произнасяне от страна на КЗД по направеното доказателствено искане за представяне на личното трудово досие на жалбоподателя, производството по жалбата не е прекратено за периода извън този по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Неправилно АССГ е приел, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с докладчика по преписката. От данните по делото се установява, че с Разпореждане № 486/11.11.2024 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 158/2024 г. и е определен 5-членен състав предвид наведените оплаквания. На заседание на петчленен заседателен състав е определен за докладчик по преписката Б. Х.. Изготвен е доклад-заключение от Б. Х., който доклад-заключение не е бил приет на проведеното първо заседание, на 16.04.2025г., т.к. Б. Х. се е отвел като член на състава разглеждащ преписката. След конституирането на нова Комисия, с Разпореждане № 351/22.05.2025г., е определен нов 5-членен състав за разглеждане на преписката, който на свое заседание е определил за докладчик по преписката Е. Б.. Първоинстанционният съд счита, че новият докладчик е следвало да извърши отново вменените му процесуални действия в разпоредбите на чл.55-60 от ЗЗДискр. Този извод на съда е неправилен и не почива на законова норма, която да въвежда неизменност на състава разглеждащ преписката, вкл. на определения докладчик. Разписаната процедура по чл. 55-60 от ЗЗДискр. във вр. с глава IV от Правила за производство пред Комисията за защита от дискриминация има за цел събиране на доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по предмета на спора. Процедурата се води от определения от състава докладчик и приключва с изготвяне на доклад-заключение, който отразява становищата на страните и събраните доказателства, но същият не съдържа правни изводи или предложение към състава разглеждащ преписката за акта, който следва да се постанови. Съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, а председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация. В чл. 11, ал. 1 от Глава трета „Заседателни състави“ на Правила за производство пред Комисията за защита от дискриминация, е посочено, че Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в постоянни заседателни състави, определени от председателя на Комисията, като в ал. 4 на чл. 11 от Правилата е предвидена възможност за промяна на постоянните състави при необходимост, което се извършва с разпореждане от председателя на КЗД, който разполага и с правомощието да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. Изискването за неизменност на състава е налице единствено по отношение на състава на комисията, извършил проучването и обявил преписката за решаване до произнасяне на решението арг. чл. 14 от Правилата. Касационният състав не споделя извода на АССГ за нарушение, свързано с искането на жалбоподателя И. за представяне на трудовото му досие. От данните по делото се установява, че с писмо изх. № 17-00-64/16.12.2024 г. от УНСС е изискано представянето на: 1. Трудовото досие на жалбоподателя във връзка с искани от него обяснения в хода на образувани дисциплинарни производства. 2. Протоколи от заседания на Катедра „Икономикс“ за периода 2022 г. – 2024г. Писмото е получено в УНСС на 19.12.2024 г. В отговор, със писмо вх. № 17-00-66/23.12.2024 г., УНСС е уведомил КЗД, че по повод същото искане, но до ректора на УНСС, в КЗД от ректора се представени исканите доказателства. По делото е налично Становище от ректора на УНСС, вх. № 17-00-65/17.12.2024 г. към което са приложени доказателства под опис, вкл. протоколи от заседания на катедрения съвет на катедра „Икономикс“, „Искане на обяснения“ от различни дати. С писма на ректора на УНСС вх. № 17-00-16/14.03.2025 г. и вх. № 17-00-19/19.03.2025 г. са представени и други доказателства касаещи оплакванията в жалбата, с която е сезирана Комисията. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен. Липсата на цялото лично трудово досие, така както е изискано, не може да се приеме за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доказателства за изисквани обяснения от Б. И. във връзка с дисциплинарни процедури са представени, а личното трудово досие се иска само във връзка с тях. В личното трудово досие се съдържат много и различни документи, поради което самото му непредставяне в цялост не може да се разглежда като съществено нарушение, без да се конкретизира кой точно документ от това досие има значение за правилното решаване на спора и липсата му е пречка за това, и в този смисъл изводът на съда се явява необоснован. Неправилен е и изводът на АССГ за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на разпределението на доказателствената тежест. Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В специалната хипотеза жалбоподателят е длъжен да посочи пред КЗД фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на жалбоподателя в конкретния случай не е нарушено. От наличните по преписката доказателства, Разпореждане № 486/11.11.2024г., може да се направи извод за коректно разпределяне на доказателствената тежест спрямо всяка от страните, поради което изводът на съда за обратното е необоснован. По отношение на липсата на прекратителен диспозитив касателно събития и обстоятелства извън срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Действително в Решение № 372/24.11.2025г. на КЗД са коментирани изнесени от И. събития, станали през 2021г., т.е. извън срока по чл. 52, чл. 1 от ЗЗДискр. Липсва и прекратителен диспозитив по отношение на тези събития. Разглеждането на период извън този по чл. 52, ал. 1 ЗЗД е въпрос за материална законосъобразност на акта. В обобщение, първоинстанционният съд неправилно е отменил Решение № 372/24.11.2025г. на КЗД по преписка № 158/2024г. поради допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение