Определение № 9958 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, против протоколно определение от 28.05.2024 г. по канд № 537/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано пред този съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. В Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена такава процесуална възможност, каквато не се предвижда и в АПК. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на Административен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Ивибек Транс" ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по касационна жалба на "Ивибек Транс" ЕООД против решение № 180 от 06.02.2023 г. по анд № 6500/2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което съдът е потвърдил издаден от органа електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на Административен съд - Пловдив е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това Административният съд - Пловдив е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административният съд - Пловдив е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на Административен съд - Хасково, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд - Пловдив следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд - Пловдив относно законосъобразността на издадения електронен фиш, с който на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд - Пловдив е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и преобладаващата многобройна съдебна практика на Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд