Решение № 6604 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на М. Х. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение № 35291 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10096 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение № 4575 от 26.08.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, от фактическа страна, че А. е роден на [дата]. в Сирия, Област Дейр ал Зор, женен, с две деца, религия – [заличен текст]. Напуснал Сирия за първи път през 2016 г., когато заминал за Турция, където останал повече от 5 години и работил различни неща. Когато през 2021 г. сирийците започнали да се връщат, се върнал и той. През 2024 г. отново напуснал страната си и преминал нелегално в Република България от Турция. Подал до Председателя на ДАБ молба за международна закрила, вх. № УП 6562 от 24.06.2024 г. (л. 206 от първоинстанционното дело). Напуснал обаче самоволно регистрационно-приемателния център (РПЦ) в [жк] в София, където бил настанен. Тъй като бил в неизвестност от 26.06.2024 г. и за лицето били налице основанията по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗУБ, зам.-председателят на ДАБ, на основание чл. 77, ал. 1 ЗУБ, взел Решение № 8316/31.07.2024 г. за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила на А. (л. 184, пак там). През август 2024 г. търсещият закрила пристигнал в Германия, където също подал молба за предоставяне на международна закрила, но получил отказ и бил върнат в Република България. След връщането А. подал отново молба за предоставяне на международна закрила до Председателя на ДАБ, рег. № УП 6562 от 05.06.2025 г. Пред ДАБ е образувано производство по общия ред, в което е издаден оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, връчен на чужденеца в присъствието на преводач на 09.09.2025 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, като разгледал по същество жалбата на М. А. против Решение № 4575 от 26.08.2025 г. на Председателя на ДАБ, я е преценил за неоснователна. Аргументирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвената от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ в хода на административното производство Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия (вх. № МД-02-367 от 01.07.2025 г. – л. 158-159, пак там), е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение № 4575/26.08.2025 г. на Председателя на ДАБ. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. В решението, предмет на касационен контрол, е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства и след обсъждане на становищата и възраженията на страните, административният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт. Правилно е приетото от решаващия състав на Административен съд – София-град, че обстоятелствата от бежанската история на А. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Сирийският гражданин не твърди да е бил обект на репресии заради своята религиозна принадлежност. В хода на проведеното с него в административното производство интервю (Протокол, рег. № УП 6562 от 05.06.2025 г. на л. 163-166 от първоинстанционното дело) сочи, че не е членувал в политически партии или организации, или във въоръжени групировки. Разказва, че не е задържан и/или осъждан. Твърди, че е заплашван от хора, които са „бандити, заради пари и откуп“, които са го били веднъж, взели са му пари, но са го пуснали. Заявява като причина за напускане на родината си „войната“, бандитите и групировката ДАЕШ в неговия район. На въпроса защо подава молба за международна закрила в Република България, отговаря „Върнаха ме и нямах друг избор. Искам да живея нормално и достойно…Изморен съм от пътуване и несигурен живот… Искам сигурност и спокойствие.“. Желанието на чуждия гражданин да живее спокойно не съставлява валиднa причинa за предоставяне на бежански статут по ЗУБ. Такава причина не представлява и описаният инцидент с бандити. Касае се за еднократен акт на физическо насилие, а не за системно такова, извършвано от някой от субектите по чл. 8, ал. 3, от т. 1 до т. 3 ЗУБ и водещо до нарушаване на основните права на чужденеца. Следва да бъде отчетено и заявеното от сирийския гражданин в хода на интервюто пред административния орган, че, още през 2024 г., когато е влязъл нелегално за първи път на територията на Република България и е бил заловен от полицията, крайната му цел не е била българската страна, а Германия – „Исках да стигна в Германия…другите ми познати получиха закрила там.“ – отговор на въпрос № 8 от интервюто. При тези изявления на чужденеца, обосновано е да се формира извод, че конкретният казус касае не лице, търсещо убежище, а лице, търсещо по-добър живот. От поведението на А. (самоволното напускане, при първото му влизане на наша територия през 2024 г., на РПЦ в [жк] в София само два дни след подаването на молбата за международна закрила) и твърденията му в хода на интервюто, че е подал молба за закрила у нас, защото са го върнали от Германия и не е имал друг избор, ясно личи формално заявения от него интерес за започване на административно производство за предоставяне на статут на бежанец в Република България, без в действителност да се нуждае от закрилата, която търси у нас. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на А. по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилни са и изложените от административния съд съображения относно неоснователността на искането на сирийския гражданин за получаване на хуманитарен статут. В хода на административното производство не са разкрити обстоятелства, от които да следва, че А. е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсват доказателства за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилен анализ от решаващия състав на Административен съд – София-град на ситуацията по сигурността в Сирия. Личната бежанска история на А. е обсъдена от първоинстанционния съд при съпоставката й с актуалната обществено-политическа обстановка и ситуацията по сигурността в Сирия към датата на постановяване на спорния акт. От изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № МД-02-367/01.07.2025 г. (от л. 158 до л. 159 от първоинстанционното дело) се установява, че, към 01.07.2025 г., макар да се наблюдават инциденти по сигурността на отделни места, на територията на Сирия не съществува вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие. Налице е значително успокояване на обществено-политическата ситуация след падането на режима на Президента Башар Асад, като съществуват възможности за вътрешно разселване. Съгласно бюлетин на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците (ВКБООН) от 26.06.2025 г., считано от 08.12.2024 г. до 26.06.2025 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според данни на Работната група за вътрешно разселените лица, към 26.06.2025 г. (считано от 08.12.2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Между 18.06.2025 г. – 24.06.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна помощ на ключови гранично-пропускателни пунктове. Провинция Алепо остава водещата дестинация за завръщащите се лица, следвана от Идлиб, Дамаск и Хама. В икономически план, на 20.06.2025 г. Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции, а в периода 18.06-19.06.2025 г. сирийският министър на здравеопазването посещава Турция и подписва Оперативен протокол за Кардиологична болница в Дамаск и за Онкологична болница в Алепо. Налице е цялостно подобряване на политическата и икономическата обстановка в родината на чужденеца след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. За положителната промяна в сирийското общество, политическото управление на страната и обстановката по сигурността свидетелстват и последните данни за Сирия – Справка, вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г., представена от ответния административен орган в настоящото производство – от л. 86 до л. 91 от касационното дело. Съгласно същата, на 25.08.2025 г. Министерството на финансите на САЩ официално е премахнало Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. За първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнася суров петрол, като на 01.09.2025 г. около 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус. На 05.09.2025 г., в присъствието на Президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В бюлетин на ВКБООН от 12.12.2025 г. е посочено, че общият брой на завърналите се в Сирия лица от 08.12.2024 г. насам е 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души, 1 073 353 от които са напуснали места за настаняване на вътрешно разселени лица, главно в Северозападна и Североизточна Сирия. Върховният комисариат на ООН за бежанците продължава да улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. На транзитните автогари в Идлиб и Алепо се раздават готови за консумация хранителни кошници, а на завърналите се сирийски бежанци се предоставя парична помощ за покриване на непосредствените им потребности. В изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд обявява интензивния си ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. При тази фактическа установеност, липсват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, само поради факта на присъствието си там. Въз основа на изложеното, като е заключил, че Решение № 4575/26.08.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия