Определение № 34 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7819/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 275/11.01.2013 г. от ищцата А. Д. Ж. от [населено място] за отмяна на решение № 804/30.12.2009 г. по гр.дело № 3673/2008 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на А. Д. Ж. за отмяна на влезлите в сила решения на ВКС, Трето гражданско отделение № 231/27.02.2008 г. по гр.дело № 1393/2005 г.и на Софийски градски съд от 24.02.2005 г. по гр.дело № 3651/2004 г. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В молбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение. В подкрепа на становището за наличие на посочените основания за отмяна молителката е цитирала множество статии в периодични издания – вестник „Т.”, вестник „Т.” и др. Ответникът по молбата СУ”Св.К. О.” не е изразил становище. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения. Съобразно трайно установената съдебна практика на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съобразно даденото тълкуване с ППВС № 2/77 г. на отмяна подлежат и съдебни актове, когато с тях се разрешават спорове за материално право и макар и да не са съдебни решения са приравнени по правни последица на влязло в сила решение и за които законът не предвижда защита по друг ред. Решение № 804/30.12.2009 г. по гр.дело № 3673/2008 г. на ВКС II г.о., чиято отмяна е поискана не се ползва със сила на пресъдено нещо. Това решение е постановено по реда на чл.303 ГПК, като съдът не е разгледал предявен иск по същество и поради това не са му присъщи правните последици на влязло в сила решение. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав преценява, че решението не е от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол по чл.303 ГПК. Освен това за решенията, постановени по реда на отмяната – чл.303 и сл.ГПК не е предвиден инстанционен контрол в глава X. ГПК, съдържаща разпоредби за този институт. Следователно молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение