Определение № 4876 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. М. срещу определение № 12381/ 08.06.2026 г. по гр.д.№ 2298/ 2024 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 96682/ 14.08.2025 г. на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 4080/25.06.2025г.

Жалбоподателят счита за неправилен изводът на въззивния съд, че с оглед неоснователността на всички подадени от страните въззивни жалби разноските следва да останат така, както са направени. Поддържа, че въззивното производство е образувано по жалби на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ и Главна дирекция „Национална полиция" /ГДНП/ срещу първоинстанционно решение по иск с цена 8 449 лева, докато тази на Д. М. – по искове с обща цена от 851,00 лева. Жалбите на ответниците били отхвърлени изцяло за 90,85 % от общия обжалваем интерес, а неговата - за 9,15 % от цената на иска. При този резултат следвало да му бъдат присъдени като разноски цялата платена държавна такса пред ВКС /не е посочен размер/, хонорар от 726 лева за касационното производство и 1501,50 лева за второто въззивно, както и хонорар по иска за имуществени вреди, в частта, в която жалбите на ответниците са отхвърлени /не е посочен размер/. По тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, след което въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските.

Ответните страни ПРБ и ГДНП не вземат становище по жалбата.

Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.

Основното производство е образувано пред Софийски районен съд - гр.д.№ 13582/ 2019 г. - по осъдителни искове на Д. М. срещу ПРБ и ГДНП за солидарното им осъждане да му заплатят:

• 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 07.03.2014 г.

• 8 550 лв. - обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва от незаконното отнемане от държането на ищеца на сумите от 8 310 лв. и 350 евро, със законната лихва от датата на исковата молба

• 750 лв. - обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконното отнемане от държането на ищеца на движими вещи, със законната лихва от датата на исковата молба. С решение от 14.07.2020 г., допълнено с решение от 21.09.2020 г., съдът уважил първия иск до размер 2 000 лв, вторият до размер 8 449 лв, като за разликата ги отхвърлил и изцяло отхвърлил третия иск. Решението е обжалвано от всички страни изцяло – ищецът обжалва отхвърлянето на исковете му, а ответниците – осъдителната му част. По жалбите е образувано гр.д.№ 6850/ 2021 г. на СГС, по което ищецът е претендирал разноски 5 лв за държавна такса и 1 800 лв адвокатско възнаграждение. Няма разграничение каква част от това възнаграждение касае въззивната жалба на ищеца и каква част е за защита срещу въззивните жалби на ответниците. С решение от 31.05.2022 г. СГС обезсилил решението от 14.07.2020 г., в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8 449 лв. и за сумата от 750 лв., отменил решението в частта му, в която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв. и ги отхвърлил за разликата до 2 000 лв и потвърдил решението в останалите му обжалвани части. Решението е обжалвано от ищеца и по него е образувано гр.д.№ 3881/ 2022 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, ІV-то г.о. В производството по това дело ищецът е претендирал 800 лв адвокатски хонорар, без да разграничи по кой от исковете каква част от възнаграждението е платено. С определение № 2453/ 14.08.2023 г. ВКС не допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, отхвърляща иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв до 15 000 лв /в тази част ищецът няма право на разноски/. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в обезсилващата му част /по исковете за обезщетяване на имуществени вреди/ и впоследствие, с решение № 107/ 19.02.2024 г., в тази част въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Пред този съд е образувано гр.д.№ 2298/ 2024 г., по което ищецът е претендирал разноски в размер 1 650 лв – платено адвокатско възнаграждение. Няма разграничение каква част от това възнаграждение касае въззивната жалба на ищеца и каква част е за защита срещу въззивните жалби на ответниците. С решение от 26.06.2025 г. СГС потвърдил решението от 14.07.2020 г. в частта в която ПРБ и ГДНП са осъдени да заплатят солидарно на Д. С. М. 8 449 лв., в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 8 449 лева до претендираните 8 550 лева и за периода от 20.06.2018 г. до 13.08.2018 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 750 лв. По искане на ищеца за изменение на това решение в частта за разноските е постановено от СГС обжалваното в настоящето производство определение. С него искането е отхвърлено по съображения, че както въззивната жалба на ищеца, така и въззивните жалби на ПРБ и ГДНП, са приети за неоснователни.

Определението е законосъобразно. Видно от посоченото по-горе, въззивното производство /както при първото, така и при второто разглеждане на спора от СГС/, се е развило по жалби на всички страни в производството – ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлящата исковете му част, а ответниците – в осъдителната му част. Всички жалби са отхвърлени като неоснователни. Ищецът претендира разноски - платено адвокатско възнаграждение, за което не е разграничено каква част е платена за защита по неговата въззивна жалба и каква част – за защита срещу въззивните жалби на ответниците. След като жалбите са отхвърлени изцяло, при липса на такова разграничение изводът на въззивния съд, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, е правилен. Частната жалба срещу акта, обективиращ този извод, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд