Определение № 4668 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3673/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Интеррег ИПП България - Сърбия" 2014 - 2020 г. (Програмата) срещу Разпореждане №1038 от 06.11.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело №154/2023 г., с което е върната касационната жалба на ръководителя на УО на Програмата, подадена срещу Решение №157 от 24.07.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело №154/2023 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди, че дадените от съда указания за внасяне на дължимата държавна такса са изпълнени в срока по чл. 213а, ал. 1, изр. първо АПК. Процесуалният представител по делото е бил в платен отпуск поради внезапно заболяване на член от семейството му, което е довело до невъзможност за навременното изпращане на платежния документ до съда. Излага, че с внасянето на определената държавна такса, указанията на съда са изпълнени в определения срок. Прави искане разпореждането да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Административен съд - Кюстендил е приел, че е постъпила касационна жалба от ръководителя на УО на Програмата срещу Решение №157 от 24.07.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело №154/2023 г. При извършване на служебната проверката по редовността на касационната жалба по чл. 213а АПК, първоинстанционният съд констатира, че нередовностите на жалбата не са отстранени в срок, тъй като разпореждането за без движение с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса е получено на 15.09.2023 г., а доказателства за внесената държавна такса са представени на 28.09.2023 г., след изтичане на указания срок, който е изтекъл на 25.09.2023 г. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал.1, изречение второ АПК, първоинстанционният съд връща подадената касационна жалба на ръководителя на УО на Програмата. Разпореждането е правилно. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения, конкретно на чл. 213, т. 3 АПК. Съгласно посочената разпоредба, към жалбата следва да е приложен документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, касаеща възможност за освобождаване от държавна такса е неприложима, доколкото касационният жалбоподател не е сред посочените в нея субекти. Документ за заплатена държавна такса не е бил приложен към подадената касационна жалба. При така установеното правилно, с Разпореждане №901 от 13.09.2023 г., Административен съд - Кюстендил е оставил касационната жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираната нередовност, като го е предупредил за последиците при неотстраняването й. Видно от приложеното по преписката съобщение, указанията до жалбоподателя са получени на 15.09.2023 г. До изтичане на дадения на касационния жалбоподател срок - 25.09.2023 г., работен ден, нередовността не е отстранена. Дължимата държавна такса е внесена по сметка на ВАС на 21.09.2023 г., но е представена по делото едва на 28.09.2023 г., което е извън посочения срок. Цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания в срок, включително за представяне на документ за платена държавна такса в законоустановения срок, е условие за редовност на подадената касационна жалба. Поради това Административен съд - Кюстендил правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК, е върнал касационната жалба. Напълно неотносими са доводите на жалбоподателя, че процесуалният представител по делото е бил в платен отпуск. Видно от съдържанието на представената заповед за отпуск на процесуалния представител, е определен друг служител, който да го замества, а и натовареният с водене на конкретното дело служител не е единственият служител на министерството, който би могъл да осъществява процесуално представителство. Разпореждането като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК Върховният административен съд,