Определение № 5827 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4729/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо марс – М. Д.“, срещу разпореждане на Софийски апелативен съд № 5254 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1643/ 2025 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на определение № 2103/ 14.08.2025 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че „определението“ е постановено от незаконен състав, предвид постановено задължително решение на Европейския съд по правата на човека, без да сочи никакви индивидуализиращи признаци на такова решение. Твърди, че нищо от написаното не отговаря на истината, че са налице безспорни доказателства, че получава само инвалидна пенсия в размер 609,60 лв и няма други доходи и че страда от онкологично заболяване. Според него са налице предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. С определение № 2103 / 14.08.2025 г. по гр.д.№ 1643/ 2025 г. Софийски апелативен съд потвърдил определение № 6038/ 26.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 6839/ 2024 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 132481/ 22.04.2024 г. на М. Д. Д., действащ като ЕТ „Снемо Марс – М. Д.“, срещу определение № 12819/ 25.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 27668/ 2023 г. на Софийски районен съд; и оставил без разглеждане частната жалба на ЕТ „Снемо Марс – М. Д.“ срещу частта от определение № 6038/ 26.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 6839/ 2024 г. на Софийски градски съд, с която е оставена без уважение частна жалба вх.№ 132481/ 22.04.2024 г. на М. Д. Д., действащ като ЕТ „Снемо Марс – М. Д.“, срещу определение № 12819/ 25.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 27668/ 2023 г. на Софийски районен съд. Срещу това определение е подадена частна жалба с вх. № 24319/ 16.09.2025 г. от ЕТ „Снемо Марс – М. Д.“ която съдът намерил за нередовна и с разпореждане от 16.09.2025 г. указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаването на съобщението да представи доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. В срока за изпълнение на тези указания М. Д. Д. направил искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Към молбата приложил декларация за материално и гражданско състояние, според която не притежава никакво имущество, единственият му доход е инвалидна пенсия в размер на 669,60 лв, а доходите на съпругата му са в размер на 567,40 лв, също от инвалидна пенсия. Чрез справка в Търговския регистър съдът установил, че молителят е декларирал неистински обстоятелства в декларацията, тъй като притежавал дялове в множество търговски дружества. Освен това държавната такса не била в голям размер и молителят можел да я заплати дори и при наличието на данните в декларацията по чл.83 ал.2 ГПК. Поради това с обжалваното в настоящето производство разпореждане съдът отхвърлил искането за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса. Разпореждането е законосъобразно. Частният жалбоподател не излага пред настоящата инстанция никакви доводи по отношение на решаващите мотиви в обжалвания акт. Твърдението, че „определението“ е постановено от незаконен състав, е почива на никакви фактически основания. Обжалваният акт е разпореждане, издаден е от компетентен орган в надлежната форма и е подписан, поради която няма съмнения по валидността му. Изложените в частната жалба доводи не се отнасят до правилността на съдебния акт, който е постановен по съображения, че молителят притежава дружествени дялове, които не е декларирал, както и че доходите му позволяват без особено усилие да заплати 15 лв държавна такса. Настоящата инстанция намира тези съображения за правилни, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд