Определение № 160 от 20.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2019 г.

Производството е образувано по подадената от А. М. К., чрез пълномощника му адв. Ст. Х. от САК, молба /частна жалба/, с вх. № 5098410 от 7.06.2019 год. /л. 546 от първоинстанционното производство по гр. д. № 57139/2011 год. СРС/ против определение № 101 от 2.05.2019 год. по гр. д. № 2465/2015 год. на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходното определение № 430 от 3.07.2015 год. по същото дело в частта, с която същият е осъден да заплати направените от ответниците разноски. В молбата се поддържа, че в касационното производство е разгледана и друга касационна жалба, поради което и разноските на ответната страна е следвало да се присъдят в тежест не само на него, но и на другите касатори. Искането е за произнасяне на съда в този смисъл. Насрещната страна, чрез адв. Х. Х. от САК, поддържа становище за недопустимост на подадената молба /частна жалба/. Съдът, като взе предвид изложените в молбата /частната жалба/ оплаквания и доводите на другата страна счита, че същата е процесуално недопустима и производството по нея следва да се прекрати, като делото се изпрати на състава на Първо г. о., постановил определението по чл. 288 ГПК по гр. д. № 2465/2015 год., и с оглед последващото разпореждане № 65 от 25.04.2019 год. за определяне друг докладчик, за произнасяне по искането за изменението му в частта за разноските. Съображенията за този извод са следните: Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, в т. ч. и в частта за разноските, както и определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото. Затова и подадената частна жалба е недопустима. Съдържащите се в нея доводи относно присъждане на разноските на другата страна в касационното производство представляват по същността си искане за изменението му в тази част, съгласно предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК ред за защита. Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Подадената молба следва да се прецени като такава по чл. 248, ал. 1 ГПК, като компетентен да се произнесе по нея е съдебният състав, постановил определението по чл. 288 ГПК, на който същата следва да се изпрати след прекратяване на настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.