Определение № 4213 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частна жалба на И. К. И., подадена чрез адв. С. А., се обжалва определение № 194/08.05.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 245/2025г. на Пловдивския апелативен съд, І граждански състав. С атакуваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на И. против определение № 201/27.02.2025г. по в.гр.д.№ 610/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на И. за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № 468/19.11.2024г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба-В. И. И., действаща чрез своята майка и законен представител Т. К. Д., чрез пълномощника адв. М.М., оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Хасковският окръжен съд е постановил въззивно решение № 468 от 19.11.2024г. по в. гр. д. № 610/2024г., с което се е произнесъл по иск с правно основание чл. 150 СК. Въззивното решение е окончателно, тъй като не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.2, предл.1 ГПК. С акта си въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, заявено с отговора на въззивната жалба от въззиваемия И. И. (жалбоподател в настоящото производство). В едномесечния срок от постановяване на окончателното въззивно решение И. е депозирал молба по чл. 248 ГПК, с която е поискал да му бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. С определение № 201 от 27.02.2025г. Окръжен съд-Хасково е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение. Последвало е подаването на частна жалба от И. срещу определението на ОС-Хасково. В обжалваното пред ВКС определение № 194/08.05.2025г. по в.ч. гр.д. № 245/2025г. на АС-Пловдив е прието, че съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението по разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Тъй като в случая въззивното решение е окончателно, то окончателен е и актът на въззивния съд относно разноските. По тези съображения апелативният съд е оставил частната жалба без разглеждане, като недопустима и е прекратил производството. Определението на Пловдивския апелативен съд е правилно, като съображенията на състава за недопустимост на постъпилата пред него частна жалба се основават на закона и на формираната трайна практика на ВКС. Според тази практика определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (въззивно решение, или слагащо край на въззивното производство определение или разпореждане), подлежи на въззивно обжалване, само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила. По тази причина и определението по чл. 248 ГПК, постановено по молба за изменение или допълване в частта относно разноските на този влязъл в сила краен въззивен акт (което няма самостоятелно битие, тъй като, макар и постановено отделно, става част от окончателния въззивен акт), също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това тълкуване следва от разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Възприемането на обратното становище би означавало на страната да се признае по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело, каквато цел не може да се извлече от позитивно-правната регламентация. От указанията, дадени в т. 24 от ТР № 6/2013г. по тълк.дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС не следва, че всяко определение по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, а че когато решението, чието изменение се засяга в производство по чл. 248 ГПК е обжалваемо пред по-горен съд (съгласно чл.248, ал.3 ГПК), инстанционният контрол при обжалване на определението е директен (чл. 274, ал. 2 ГПК). В този смисъл е определение № 3043/ 12.06.2025г. по ч. гр. д. № 1874/2025г. на І ГО на ВКС и цитираните в него определения, като изложените в тях съображения изцяло се споделят от този състав на ВКС. Предвид това съдът приема, че определението на АС-Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на IV ГО,