Определение № 440 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2065/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България”АД против определение №1683/10.07.2020г. по ч.гр.д. № 1800/2020г. на САС, ТК, 10 с-в, с което е потвърдено определение № 1018/16.01.2020г. по гр.д. № 150/2019г. на СГС за спиране на осн. чл.420, ал.5 ГПК принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК от 08.09.2017г., издадена по ч.гр.д. № 46825/2017г. на СРС, ГО, 68 състав, респ. образуваното въз основа на нея и на издадения изпълнителен лист изпълнително дело № 201888510400234 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение. Частният касатор счита, че с изменението на чл.420, ал.2, т.2 ГПК не е въведена фикция или презумпция, че само при формално позоваване от длъжника на неравноправен характер на клауза от договор, сключен с потребител, следва да се спре принудителното изпълнение. Съдът е обсъждал дали възражението за неравноправен характер на оспорената клауза от процесния договор е вероятно основателно, но не е изследвал как тази евентуална нищожност би се отразила на крайния изход от спора – дали искът ще се отхвърли изцяло или частично. Поради което се иска отмяна на обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на обжалване пред касационната инстанция е въззивно определение на САС, постановено по частна жалба на осн. чл.420, ал.3 ГПК срещу първоинстанционно определение на СГС по чл.420, ал.5 вр. ал.2, т.2 ГПК. Компетентността на СГС да се произнесе по искането на длъжника в заповедното производство за спиране на изпълнението се определя от висящността на спора по иск по чл.422, ал.1 ГПК пред така посочения съд. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420, ал.2, т.2 във вр. с чл.418 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420, ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, разглеждането е двуинстанционно. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма определението за спиране на изпълнението. Тълкуването на нормата на чл.420, ал.5 ГПК следва да се даде и с оглед създадената задължителна практика на ВКС, обективирана в т.8 от ТР № 8/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, по отношение обжалваемостта на въззивното определение, когато определението за спиране на изпълнението е постановено като първа инстанция от заповедния съд. В същото ТР е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Режимът на обжалване относно въззивните определения по чл.420, ал.3 ГПК и в двете хипотези /на постановено първоинстанционно определение по молба за спиране на незабавното изпълнение от заповедния съд или от исковия съд, пред който е висящ спор по чл.422 ГПК/ следва да е еднакъв. По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение