Определение № 494 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 263/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД (н.), [населено място] срещу определение № 4057 от 06.12.2019 г. по т. д. № 1968/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 1953 от 30.07.2019г. досежно разноските. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че претендираните от дружеството в несъстоятелност разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. са недължими. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че за дължимостта на разноските е без значение кой физически е наредил банковия превод на сумата за адвокатско възнаграждение, след като същата е използвана именно за представителството на това дружество като страна по делото. Ответниците по частната жалба – Община Разлог и синдикът на „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД (н.) – не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение подадената от „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД (н.) (въззиваем в производството пред Софийски апелативен съд) молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 000 лв., решаващият състав е счел, че по делото не са ангажирани доказателства възнаграждението да е реално заплатено от това дружество, тъй като от представеното платежно нареждане се установява, че преводът на същата сума е нареден от трето за спора лице. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Обстоятелството, дали разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени от самата страна или от трето лице, е без значение при преценката за дължимостта им от насрещната страна с оглед изхода на спора. Единствено релевантно при тази преценка е това, дали разноските са заплатени за сметка на страната и са послужили за нейното участие в процеса (за нейното процесуално представителство). Вътрешните отношения между страната и третото лице, заплатило разноските, са също без всякакво значение за правото да се иска възстановяването им. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, част от която е цитирана в частната жалба (определение № 116 от 07.05.2013г. по т. д. № 1268/2011 г. на II т. о., определение № 475 от 06.10.2017 г. по ч. т. д. № 1795/2017 г. на I т. о. и определение № 562 от 28.10.2015 г. по ч. т. д. № 3532/2014 г. на I т. о.). С оглед изложеното и предвид ангажираните по делото доказателства за уговаряне и за изплащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6000 лв. в полза на процесуалния представител на „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД (н.) адвокат З. Д. (договор за правна защита и съдействие № 642867 от 05.04.2019 г. и платежно нареждане от 04.06.2019 г. за вътрешнобанков превод на Първа инвестиционна банка, [населено място]), настоящият състав намира, че искането на посоченото дружество за присъждане на разноски за въззивното производство е основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение