Решение № 7348 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДИВА-7“ ЕООД с ЕИК 106624057, представлявано от управител и едноличен собственик на капитала Л. Т. чрез адв. Ц. Стоев, срещу решение № 23339 от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4238/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ с доводи за неговата неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и уважаване на жалбата и отмяна на акта КЕВР. Претендира разноски за държавна такса. В съдебно заседание се представлява и поддържа наведените аргументи. Ответната страна – Комисия по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез пълномощника си, писмено и в съдебно заседание дава становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на „ДИВА-7“ ЕООД, представлявано от управител и едноличен собственик на капитала Л. Т. чрез адв. Ц. Стоев срещу Решение №Ж-318/01.04.2025г на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр.чл.147, ал.1 от Наредба №3/21.03.2013г за лицензиране на дейностите в енергетиката КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба, подадена от „Дива-7“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. От фактическа страна съдът е установил, че на 19.12.2023г служители от отдел „Нетехнически загуби“ към ЕРМ Запад ЕАД са извършили техническа проверка на СТИ с фабричен номер 01751287, измерващо потребената електрическа енергия в „търговски обект“ -ресторант, хотел, находящ се на адрес с. Бели извор, местност Краище, абонатен номер 7302113002 и точка на доставка 32Z1030024338502, с регистриран клиент на адреса „Дива-7“ ЕООД. В момента на проверката, след уведомяване органите на МВР на тел.112 е съставен Констативен протокол №3036080/19.12.2023г в присъствието на независим свидетел, който не е служител на ЕРМ Запад ЕАД. По време на проверката потребителят е потърсен на адреса, но не е открит и е отсъствал. Протоколът е съставен при съблюдаване изискванията на чл.49, ал.3 Правилника за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, като е изтъкнато, че отсъствието на титуляра по сметка или негов упълномощен представител през цялото време на проверката не съставлява нарушение на правилата за нейното извършване. Съгласно съставения констативен протокол е установено, че пломбата на клемен блок е нарушена, електромерът е измерен с еталонен уред, ЕМСИСТ-България, с фабричен номер 0815720 и след измерването е установено, че СТИ измерва с грешка минус -53,15%. Констатирана е промяна в схемата на свързване, водеща до неточното измерване на количествата електрическа енергия. Промяната в схемата на свързване се състои в поставяне на шунт от меден проводник чрез разпробиване между входяща и изходяща токови клеми на клемен блок на електромера на фази R, S и Т. По този начин консумираната електрическа енергия се измерва частично от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. Холограмният стикер на големия капак на електромера отляво е нарушен, пломбите на големия капак на електромера – фирмена и метрологична, са неоригинални. Електромерът е демонтиран и поставен в безшевен чувал за метрологична експертиза, на негово място е монтиран друг изправен електромер. На 22.12.2023г демонтираното СТИ е заявено за извършване на метрологична експертиза в Български институт по метрология, ГД МИУ /БИМ/. Въз основа на КП и на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът е свързан към електроразпределителната мрежа, е изчислено количество електрическа енергия на клиент с абонатен номер 7302113002 за периода от 20.09.2023г до 19.12.2023 /за срок, не по-дълъг от 3 месеца/, което е в размер на 20 175 кВтч. Съобразно нормата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ е прието, че изчисляването и коригирането на сметките за изминал период се извършва във всички случаи на констатирано частично измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на общите условията на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на дружеството. За извършване на корекцията не е необходимо наличие на вина и установяване на причините, довели до неточно измерената и отчетена електрическа енергия от СТИ на обекта на горепосочения адрес и без да се изисква доказването на неговото виновно поведение. С оглед горното до клиента е изпратено писмо с приложени фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. На 19.01.2024г между страните е подписан Споразумителен протокол, с който жалбоподател е признал, че има неизпълнено задължение към ЕРМ Запад ЕАД. Въпреки това, на 30.01.2024г в КЕВР е постъпила жалба вх.№Е-11Х-00-22/30.01.2024г от пълномощник на „Дива-7“ ЕООД срещу ЕРМ Запад ЕАД, в която се твърди, че проведената процедура е незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването на чл.49, ал.5 от Правилника за измерване на количеството електрическа енергия, съгласно което в 14-дневен срок електроразпределителното дружество следва да изпрати СТИ за извършване на проверка относно правилното му функциониране в БИМ. Жалбоподателят настоявал КЕВР да укаже на ЕРМ Запад ЕАД да отмени преизчислените количества електрическа енергия в размер на 20175кВтч, както и сумата от 7 588,87лв, съгласно фактура №0003510849/22.12.2023г. С Решение №Ж-223/14.03.2024г на основание чл.22, ал.1, вр. чл.13, ал.8 от ЗЕ, чл.27, ал.2, т.5 АПК и чл.365 от ЗЗД КЕВР е прекратила производството по жалбата, като е приела, че същата е недопустима за разглеждане, като в мотивите е коментирано единствено споразумителен протокол от 19.01.2024г, сочещ на липса на правен интерес от обжалване. С Решение №13047/26.07.2024г по адм.д.№3718/2024г на АССГ, оставено в сила с Решение №761/31.01.2025г на ВАС по адм.д.№9163/2024г, Решение №Ж-223/14.03.2024 г на КЕВР по административна преписка, образувана по жалба вх.№Е-11Х00-22/30.01.2024г подадена от „Дива-7“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е отменено, като административната преписка е изпратена на КЕВР за произнасяне по същество на жалбата. С писмо от 06.03.2025г работна група е изискала от ЕРМ Запад ЕАД, след запознаване със съдебните решения, да изпрати в КЕВР и до жалбоподател становище по подадената жалба. Становището на ЕРМ Запад ЕАД е изпратено с копие до „Дива-7“ ЕООД. Към становището ЕРМ Запад ЕАД е предоставило на КЕВР Приемателен протокол №88/22.12.2023г., съгласно който на 22.12.2023г Н. Г. – представител на ЕРМ Запад ЕАД представя за метрологична експертиза в РО Плевен на ГД МИУ 21 броя електромери, запечатани с пломби, където под №11 фигурира електромера, демонтиран при проверката, обективирана в КП №3036080. Резултатът от метрологичната експертиза на средство за измерване е обективиран в Констативен протокол №83/08.02.2024г. на Български институт по метрология. Във връзка с горното, КЕВР е кредитирала предоставените документи по административната преписка и е приела, че заинтересованата страна е спазила процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ, спазен е редът по чл.58 от ПИКЕЕ, като процедурата по начисляване на количествата електрическа енергия в размер на 20 175кВтч, отразени в издадената фактура №0003510849/22.12.2023г е в съответствие с ПИКЕЕ. С Решение №Ж-318/01.04.2025г, на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във връзка с чл.147, ал.1 от наредба №3/21.03.2013г за лицензиране на дейностите в енергетиката КЕВР е приела, че жалбата на „Дива -7“ ЕООД е неоснователна, с оглед на което е прекратила административното производство, образувано по жалба вх.№Е-11Х-00-22/30.01.2024г, подадена от „Дива-7“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Решението на КЕВР е изпратено до жалбоподателя със съпроводително писмо изх. №Е-11Х-00-22/02.04.2025г, получено от дружеството на 07.04.2025г, видно от известие за доставяне. По делото са приети жалбата и административната преписка и писмените доказателства, представени от административния орган, приети и приложени са адм.д.№3718/2024г по описа на АССГ и адм.д.№9163/2024г по описа на ВАС. С решение № 23339 от 07.07.2025 г. по адм. дело № 4238 от 2025 г. административният съд също приема, че жалбата е неоснователна. Той е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че е доказано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Тази констатация е потвърдена от Констативен протокол № 83/08.02.2024 г. на Българския институт по метрология (БИМ), който установява нерегламентиран достъп и промяна в електрическата схема. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на Правила за измерване на количеството електрическа енергия съдът приел, че в случая не са ограничени и нарушени правата на жалбоподателя по повод твърдяното в жалбата извършено нарушение от „Електроразпределение Запад“ ЕАД на разпоредбите на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ. Обосновал се е, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на съставения констативен протокол и да оспори констатациите. Не на последно място е отбелязано, че са изпълнени указанията на ВАС. Оспореното решение на КЕВР е постановено след предходна отмяна и връщане на преписката от ВАС, като при новото разглеждане регулаторът е изпълнил указанията да се произнесе по същество и да провери спазването на ПИКЕЕ. При новото разглеждане на спора са събрани допълнителни доказателства, с които се попълва административната преписка. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани със задълженията им по този закон. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от компетентен административен орган, при спазване на установената от закона форма и процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. Във връзка с възражението, че са нарушена правата на жалбоподателя по чл. 49 от ПИКЕЕ, настоящата инстанция не намира, че е извършено нарушение, което да налага отмяна на решение №Ж-318/01.04.2025г. на КЕВР. Правата на жалбоподателя не са нарушени – справката за преизчисленото количество електрическа енергия му е предоставена, той е упражнил и правото си на жалба, като е обжалвал, така направените констатации пред КЕВР, въпреки подписаното от него споразумение. Спазена е и процедурата по чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ – „Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката“. От доказателствата по делото става ясно, че в хода на проверката от страна на служители на електроразпределителното дружество на място е установено, че СТИ измерва с грешка от минус 53,15% поради монтиран шунт от меден проводник. Последващите действия, констатирани от Комисията и съда, за които са представени допълнително доказателства сочат, че процедурата е била спазена. Видно от доказателствата по дело и в хипотезата на чл.50, ал.2 „При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване“, е изчислена за период именно три месеца. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от приложената справка за преизчислени количества електрическа енергия, става ясно че законосъобразно е приложена формулата по чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ. Съдът подробно е описал по какъв начин се изчислява количеството електрическа енергия. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение изчисленото количество електрическа енергия, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при упражняване на правомощията си чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Видно от доказателствата по делото, справката за преизчислени количества електрическа енергия се основава на констатациите на БИМ. Същата справка е предоставена на жалбоподателя. Правилно АССГ в обжалваното решение посочва, че документите издадени от Българския институт по метрология в качеството му на национален орган, осъществяващ държавната политика в областта на измерването на основание чл. 8 от Закона за измерванията, са официални свидетелстващи документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила – чл. 179, ал.1 от ГПК. Както посочва и решаващият съд, няма данни да е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ. Официалният удостоверителен документ издаден от БИМ обвързва решаващия съдебен при постановяване на решение, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност, са се осъществили така, както е указано в него. Отделно от това, доколкото няма правила в ПИКЕЕ за тарифата, по която следва да бъде направено преизчислението, то правилно това е извършено по дневната тарифа, доколкото не може да се предполага какво би било разпределението в консумацията между дневна и нощна тарифа на абоната при прилагането на подобно компенсационно правило. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора, исканията на ответниците КЕВР и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явяват основателни, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение в нейната еврова равностойност, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,