Определение № 75 от 27.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 894/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с чл. 402, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на А. Р. Б., чрез адв. С. Б. срещу определение от 3.10.2011г. по гр.дело № 60/2011г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отказано освобождаване на внесеното от жалбоподателя обезпечение в размер на 1200 лв. по гр.дело № 2745/2010г. В частната жалба се поддържа твърдението, че с постановяване на решението по в.гр. дело №60/2011г. на Старозагорския окръжен съд, което решение е окончателно, са отпаднали предпоставките на чл.391 ГПК, поради което внесената гаранция подлежи на възстановяване на ищеца. Ответниците по частната жалба М. П. И., на И. И. И. и Е. С. И. не заявяват становище. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.175, ал.1 ГПК от страна в процеса. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване е определение на Старозагорския окръжен съд, с което е отказано връщане на внесената от ищеца парична гаранция по обезпечение на иск, тъй като не е отпаднала обезпечителната нужда – производството по делото е висящо. С определение №3 от 12.01.2012г., постановено по т.дело №1180/2011г., ВКС, ТК състав на първо отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на М. П. И., на И. И. И. и Е. С. И., ответниците по това дело като процесуално недопустима. Това определение на ВКС, ТК не е влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване по реда на частното обжалване. При това положение правилен се явява извода на окръжния съд, че нуждата от обезпечаване на иска не е отпаднала. Определението като правилно ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение