Определение № 176 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 394/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение05.05.2020 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 201/06.11.2019 г. по гр. дело № 2070/2019 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11097/19.12.2019 г. на Т. Г. С. и Д. Д. С. – граждани на Руската федерация, подадена чрез адвокат И. А. против определение № 201/06.11.2019 г. по гр. дело № 2070/2019 г. на ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С определението на ВКС е оставена без разглеждане като просрочена молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на настоящите частни жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение № 991/12.03.2018 г. по гр. дело № 15757/2016 г. на ВРС /Варненски районен съд/, с което са уважени предявените от „Дом мениджмънт“ ООД, гр. Бяла искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С цитираното решение на ВРС, влязло в сила на 06.04.2018 г., Т. С. и Д. С. са осъдени да заплатят на „Дом мениджмънт“ ООД по 344.88 евро (равняващи се на 674.53 лева) – дължима годишна такса за 2016 г., по договор за поддръжка и обслужване на жилищна сграда, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и по 775.94 лева, направени по делото съдебно-деловодни разноски. За присъдените суми са издадени изпълнителни листове в полза на ищеца „Дом мениджмънт“ ООД. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 201 от 06.11.2019 г. по гр. дело № 2070/2019 г. състав на ВКС е приел молбата за отмяна на влязлото в сила осъдително решение за подадена след предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок от узнаване на решението. Относно началния момент на срока по чл. 305 ГПК, съставът е приел, че същият съвпада с момента на извършването на преводи по сметка на ищеца за погасяване на паричните задължения, обективирани в издадените изпълнителни листове, а именно - 10.05.2018 г. Констатирано е, че макар като наредител на преводите да е посочено трето за делото лице, в основанието на плащането е извършена ясна индивидуализация на длъжниците с посочване на трите им имена, като е налице съвпадение и относно номерата на изпълнителните листове и размера на присъдената сума. Отразено е още, че плащането предполага знание, поради което най-късният момент, в който може да се приеме, че молителите са узнали за постановеното осъдително решение, съвпада с датата на извършване на погасителните преводи. С оглед на тези съображения, ВКС е счел, че тримесечният срок е изтекъл преди датата на подаване на молбата за отмяна, поради което същата не подлежи на разглеждане. Определението е правилно. Видно от представените по делото заверени преписи от банкови извлечения, на 10.05.2018 г. по сметка на дружеството са постъпили два парични превода, всеки за сумата от 775.94 лева, в основанието на които изрично е посочен номерът на изпълнителния лист, обективиращ задължението, и трите имена на задълженото лице. Като наредител и на двата превода е посочена А. Д. К. – В.. Настоящият състав на ВКС намира за обоснован извода на предходния състав, че това е най-късният момент, в който може да се приеме, че молителите са узнали за постановеното решение. Мотивирането на изложеното съображение следва от обстоятелството, че извършването на плащане, при което е налице пълна индивидуализация по отношение на задължените лица и номерата на изпълнителните листове, предполага наличието на знание у длъжниците /в случая частните жалбоподатели/ за посочените задължения, които погасяват. В случая обстоятелството, че като наредител на банковите преводите е посочено лице, различно от длъжниците не променя направения извод. Същият извод не се разколебава от заявеното в проведеното по делото пред предходния състав на ВКС открито съдебно заседание изявление на процесуалния представител на молителите, затова че същата – адвокат А. в лично качество, не познавала посоченото лице /А. Д. К. – В./, доколкото липсата на знание у процесуалния представител, не предполага отсъствие на такова и у упълномощителите – страни по делото. В тази връзка, както и предвид доводите в частната жалба следва да се посочи, че съгласно чл. 73 от Правилника на администрацията в съдилищата, достъп до делата се осигурява на страните, техните процесуални представители и адвокатите, а на трети за делото лица – само при наличието на законов интерес, като в случая не е установено трето лице да е искало достъп до делото. При тази уредба узнаването за постановяването на осъдителното съдебно решение и издадените изпълнителни листове, следва да е настъпило по отношение на самите молителите или на техен представител. С оглед на изложеното необосновано е твърдението на частните жалбоподатели, направено чрез процесуалният им представител, че наредител на преводите би могъл да е служител на самото дружество ответник. Твърдението е хипотетично и недоказано, поради което доводите в частната жалба се явяват необосновани. Несъстоятелни са и твърденията на частните жалбоподатели, поддържани чрез адвокат А., че извършените от А. К.-В. плащания представляват действия без представителна власт, които не били потвърдени от Т. С. и Д. С., поради които не могат да ги обвържат. Оспорване във връзка с тези твърдения в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК не е въведено по надлежния ред. В заседанието на 29.10.2019 г. направеното изявление от адвокат А. е, че лицето А. К.-В. не й е познато. Както се посочи по – горе липсата на знание у процесуалния представител за въпросното обстоятелство, не предполага отсъствие на такова и по отношение на упълномощителите – страни по делото. Твърдения, че лицето А. К.-В. е действала без представителна власт не е въведено в производството по чл. 307 ГПК при разглеждане на делото от предходния състав на ВКС. Плащането на задължение, било то и чуждо, не може да се приеме като действие без представителна власт. Същото всякога погасява вземането на кредитора, като законът урежда различни правни последици в зависимост от наличието или отсъствието на вътрешни отношения между длъжника и платилото лице. Освен това следва да бъдат споделени изводите на предходния състав на ВКС, че изявлението на пълномощника на молителите не съставлява оспорване по чл. 193 ГПК доколкото не засяга оспорване на верността на обективираното в документите /представените копия от извлечения/ удостоверително изявление за заплащане на сумите, нито съставлява оспорване на автентичността на документите. В съответствие с доказателствата е и извода на предходния състав на ВКС, който се споделя и от настоящия състав на ВКС, че е без значение, кой е заплатил конкретните суми, след като не е оспорен факта на самото плащане, както и че фактът на плащането предполага преди това узнаване възникването на задължението, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт. С оглед на всичко изложено по – горе подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия,състав на трето отделение,