Определение № 438 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 484/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Ц. С., [населено място], срещу определение №311/03.07.2012г. по гр. дело №1416/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което е върната частната и жалба вх.№5192 от 22.05.2012г. срещу разпореждане от №234 от 07.05.2012г. по същото дело. С последното разпореждане е върната частна жалба вх.№3599/05.04.2012г. срещу определение № 134/16.03.2012г. по гр.д.№1416/2011г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без уважение молбата на Х. С. за предоставяне на правна помощ до произнасянето по реда на чл.288 ГПК. Жалбоподателката сочи, че определението е незаконосъобразно. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че не са отстранени нередовностите на частна жалба вх.№5192/2012г. На жалбоподателката са дадени ясни и точни указания за отстраняването им – внасяне на държавна такса по сметка на ВКС и представяне на вносния документ, както и на преписи от частната жалба за другата страна в едноседмичен срок от съобщението. Указанията са съобщени на 05.06.2012г., в съобщението е посочена и сметката, по която следва да бъде внесена държавната такса. В законния срок указанията не са изпълнени. При това положение правилно са приложени последиците на чл.262,ал.2,т.2 вр.чл.261 и чл.275,ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.