Определение № 5293 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2023 г.
ВКСII гражданско отделение19.11.2024 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА поправки на очевидни фактически грешки в постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 4195 от 24.09.2024 г. по гр.д.№ 3350/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ВМЕСТО текста „ ОСЪЖДА Е. Н. П. и Х. П. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. Т. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева за защитата й пред ВКС.“ ДА СЕ ЧЕТЕ ТЕКСТА: „ОСЪЖДА Е. Н. П. и Х. П. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. С. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева за защитата й пред ВКС“. ВМЕСТО текста „ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Р. и С. С. Т. за присъждането на разноски за защитата им пред ВКС.“ ДА СЕ ЧЕТЕ ТЕКСТА: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Р. и Е. С. Д. за присъждането на разноски за защитата им пред ВКС“. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 4195 от 24.09.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 2005 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 4336/2022 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІІ Б състав, както настоящият състав и се е произнесъл по отговорността за разноските, направени в производството пред ВКС. С молба вх.№ 16243 от 26.09.2024 г. ответницата по касация С. С. С., представлявана от адвокат В. Т. от АК - П., е заявила искане по реда на чл. 248 ГПК, основано на твърдение за допусната очевидна фактическа грешка. Преписи от молбата по чл. 248 ГПК са връчени на ответниците по заявеното с нея искане: касаторите Е. Н. П. и Х. П. П., както и ответницата по касация С. С. Т.. Отговор е постъпил от касаторите чрез адвокат Д. К. от АК – П., които не възразяват да се допусне исканата поправка. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо. Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното по съществото на заявеното искане: С оглед резултата, постановен с Определение № 4195 от 24.09.2024 г., касаторите дължат да заплатят разноските, направени от ответниците по касация за защитата им пред ВКС. Доказателства за извършването на такива, представляващи адвокатски възнаграждения, са представени както следва: от С. С. Т. – за заплащането на сумата 500 лв. (л. 45), а от сестра й С. С. С. – за заплащането на сумата 1 200 лв. (л. 62). Доказателства за извършването на разноски отсъстват в подкрепа на искането, заявено от И. С. Р. и Е. С. Д.. С диспозитива на определението е постановено осъждането на Е. Н. П. и Х. П. П. да заплатят разноски, както следва: на С. С. Т. – сумата 500 лв., а на С. С. - сумата 1 200 лв. При изписването на фамилното име, вместо съответното на данните по делото „С. С. С.“ е посочено „С. С. Т. “. Налице е очевидна фактическа грешка в името на ответницата по касация С. С. С., която следва да бъде остранена в настоящото производство. Съдът също така служебно констатира грешка в диспозитива в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на останалите две касаторки, като вместо правилното съчетание „И. С. Р. и Е. С. Д. “ е вписано „И. С. Р. и С. С. Т. “. И тази грешка следва да бъде отстранена с настоящия акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение