Решение № 2660 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2019 г.

Решение № 2660 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 64 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 682/2018 г., в производство по реда на чл. 47н от ППЗСПЗЗ (Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи), вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Враца, на основание чл. 172 от АПК, ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Протокол от 15.08.2017 г. на Тръжна комисия при ОД "Земеделие", гр. Враца, назначена със Заповед № 208/12.07.2017 г. на Директор на ОД "Земеделие", гр. Враца, за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2017 – 2018 г., В ЧАСТТА, за землищата на селата Ботево, Бързина, Рогозен и Манастирище от Община Хайредин, обл. Враца. Със същото решение първоинстанционният съд ВРЪЩА административната преписка на Директор на ОД "Земеделие", гр. Враца за провеждане на търга при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ОД "Земеделие", гр. Враца да заплати на "Беликс" ЕООД, гр. София, представлявано от В. Харалампиев направените по делото разноски в размер на 1650 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и дължима държавна такса. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната (след направени уточнения от пълномощника юрисконсулт Ц. Димитрова) е от Тръжна комисия при Областна дирекция "Земеделие" – Враца и в нея се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК и постановено друго, с което да се потвърди обжалвания Протокол като законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Втората касационна жалба е от П. Бешировски от [населено място], чрез адвокат К. Василева. И в тази жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото да се реши по същество като се потвърди Протокола на тръжната комисия от 15.08.2017 година. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски за настоящата и за първоинстанционната инстанция. Ответникът "Беликс" ЕООД, гр. София, чрез надлежно упълномощен адвокат Р. Русев, оспорва касационните жалби и счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, а жалбите оставени без уважение. Претендира разноски, като представя списък. Заинтересованите страни - Н. Вълков, [населено място], [община] и "Ранк България" ЕООД, гр. Варна, не изразяват становище по касационните жалби. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Решението на Врачански административен съд, с което е отменен Протокол от 15.08.2017 г. на тръжната комисия, назначена със заповед № 208/12.07.2017 г. на директора на ОД "Земеделие" – Враца в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка и правилно установени факти. Спорът е по тяхната правна интерпретация и приложението на материалния закон. Прави впечатление, че в т. 11 от процесния протокол, като единствен мотив за декласиране на кандидата "Беликс" ЕООД е посочено обстоятелството, че не е представил оригинално удостоверение от Агенцията по вписванията, че фирмата не е обявена в ликвидация и не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност. Именно по тези мотиви се преценява законосъобразността на оспорения акт. Затова допълнително въведеният довод, че обстоятелството за евентуално висящо производство за обявяване в несъстоятелност не може да се удостовери с документ от Агенцията по вписванията, е неотносим и не следва да бъде обсъждан. Относно представеното в заверено за вярност с оригинала копие от изискуемото удостоверение, преценката на съда е, че нито в нормативната уредба, нито в тръжната документация е поставено изрично изискване за представяне на документите в оригинал, каквито оригинали безспорно съществуват, представени са по делото и по този въпрос не се спори. При тази фактическа и правна обстановка, прокурорът от ВАП намира обжалваното решение за правилно и неподлежащо на касационна отмяна. Върховният административен съд намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощени процесуални представители на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, и двете касационни жалби са неоснователни. Както вече се каза в началото, с обжалваното решение № 64 от 22.02.2019 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело № 682/2018 г. е отменен Протокол от 15.08.2017 г. на Тръжна комисия при ОД "Земеделие", гр. Враца, назначена със Заповед № 208/12.07.2017 г. (всъщност верният номер на заповедта за назначаване на комисията е № 232/15.08.2017 г., а заповед № 208/12.07.2017 г. е за откриване на процедурата за провеждане на търга) на Директор на ОД "Земеделие", гр. Враца, за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2017 – 2018 г., В ЧАСТТА, за землищата на селата Ботево, Бързина, Рогозен и Манастирище от Община Хайредин, обл. Враца. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на Директор на ОД "Земеделие", гр. Враца за провеждане на търга при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят "Беликс" ЕООД, гр. София неправилно не е допуснат до участие с мотива, че не е представил в оригинал необходимите документи. Съдът е констатирал, че не е имало изискване документите да се представят в оригинал, поради което представянето на копия от тези документи е било достатъчно за разглеждане на неговата оферта. Относно представените копия, тръжната комисия е могла да поиска и провери дали те съответстват на оригиналите. Освен това административният съд е приел, че нито законодателят с правната норма на чл. 47в, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗСПЗЗ, нито административният орган с приетите Указания за участие в търг от Директора на ОДЗ Враца, не са поставили изрично изискване удостоверенията на юридическите лица, с които установяват обстоятелствата по липса на обявяване и липса на производство за обявяване в несъстоятелност, респ. че не се намират в ликвидация, да бъдат представени в оригинал, а не в заверено копие. След като няма изрично изискване определени документи да бъдат представени в оригинал, такова разширително тълкуване на закона се явява недопустимо. Процедурата по търга е строго формална и не следва да се тълкува нито разширително, нито стеснително, а с оглед буквалното съдържание на нормите. Обстоятелството, че при провеждане на търга представляващият дружеството е представил документите в оригинал, то това не би могло да се приеме за представяне на нови доказателства, съгласно чл. 47и, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите вече са представени и са се намирали в тръжната документация. Оригиналните документи единствено биха могли да послужат за проверка на представените заверени копия, в случай на евентуално породено съмнение в достоверността на последните. Така постановеното съдебно решение е правилно. Със Заповед № 208 от 12.07.2017 г. на основание чл. 47ж, ал. 1 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ е открита процедура за провеждане на търг (първа тръжна сесия) с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Враца за стопанската 2017-2018 г. за отглеждане на едногодишни полски култури при условията и реда, определени в чл. 47ж и сл. от ППЗСПЗЗ. В т. 3 на Заповедта "Условия за участие" е посочено, че в търга могат да участват посочените лица, които отговарят на условията по чл. 24а, ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 47в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Видно от Протокол от 15.08.2017 г. на Тръжна комисия при ОД "Земеделие", гр. Враца, назначена със заповед № 232/15.08.2017 г. на Директора на ОД "Земеделие", гр. Враца, е проведен търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2017 – 2018 г. (първа тръжна сесия) на територията на Област Враца. От този протокол се установява, че тръжната комисия е декласирала участника "Беликс" ЕООД, тъй като в тръжната документация не е представен оригинал на удостоверение от Агенция по вписвания, че фирмата не е обявена в ликвидация и не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност. Като основание за декласиране е посочен чл. 47з, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 47в, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че "Беликс" ЕООД в подадената от него оферта е представил само заверени "вярно с оригинала" копия от документите, изисквани в Раздел ІІІ от тръжната документация и нормативно установени в чл. 47в, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Настоящата инстанция намира, че представянето на заверени копия от документите не е основание според чл. 47к, ал. 1, т. 2 ППЗСПЗЗ за отстраняването му от участие. Последната разпоредба сочи, че не се разглеждат в тръжната сесия само предложения, за които не е спазено някое от изискванията на правилника и заповедите за откриване и за провеждане на търга. В случая нито ППЗСПЗЗ, нито заповедта за откриване на търга (заповед № 208/12.07.2017 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Враца) предвиждат изискване за представяне на оригинали от посочените в чл. 47в, ал. 1 ППЗСПЗЗ документи. Затова не е имало основание за недопускане до участие на "Беликс" ЕООД в проведения търг. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, нито законодателят с правната норма на чл. 47в, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗСПЗЗ, нито административният орган с приетите Указания за участие в търг от Директора на ОД "Земеделие" Враца, са поставили изрично изискване Удостоверенията на юридическите лица, с които установяват обстоятелствата по липса на обявяване и липса на производство за обявяване в несъстоятелност, респ. че не се намират в ликвидация, да бъдат представени в оригинал, а не в заверено копие. След като няма изрично изискване определени документи да бъдат представени в оригинал, такова разширително тълкуване на закона се явява недопустимо. Процедурата по търга е строго формална и не следва да се тълкува нито разширително, нито стеснително, а с оглед буквалното съдържание на нормите. Обстоятелството, че при провеждане на търга представляващият дружеството е представил документите в оригинал, то това не би могло да се приеме за представяне на нови доказателства, съгласно чл. 47и, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите вече са представени и са били налични заедно със Заявление-оферта. Оригиналните документи единствено биха могли да послужат за проверка на представените заверени копия, в случай на евентуално породено съмнение в достоверността на последните. За пълнота следва да се посочи, че при липса на нормативна уредба в АПК относно това дали страните в административното производство могат да представят заверени от тях копия от документи, следва да се отчете и нормата на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според която, "когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото". Тази разпоредба следва да намери приложение по аналогия според чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), която разписва, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Случаят по чл. 183 ГПК се отнася за подобен случай – за съдебно производство, който е подобен на административното. Освен това и приложението на чл. 183 ГПК отговаря на целта на АПК в тази му част – да създаде условия и да регламентира участието на страните в административното правоотношение, а не да ограничи такова участие. Затова по аналогия на чл. 183 ГПК следва да бъде признато правото на участниците в административното производство да представят заверени от тях копия от изисквани документи, стига специалният закон или административният орган да не предвиждат изрично изискване за представяне на оригинали. В конкретния случай такова изискване не е налице, тъй като видно от "Указания за участие в търг" раздел ІІІ – Необходими документи, в частта отнасяща се за юридически лица, в т. 14 е записан следния текст: "Удостоверение, че не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност" и в т. 16 – "Удостоверение, че не се намират в ликвидация", като този документ не се представя от еднолични търговци. Няма изрично и нарочно посочване за представяне на оригинални документи. Заверката "вярно с оригинала" има същата доказателствена сила. От изложеното следва, че незаконосъобразно "Беликс" ЕООД не е допуснат до по-нататъшно участие в търга, а е "декласиран" според израза на тръжната комисия. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните в двете касационни жалби пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касационните жалбоподатели не се дължат разноски независимо, че са своевременно поискани. На ответника "Беликс" ЕООД следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които според представения по делото Договор за правна защита и съдействие и приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК, възлизат на 300 лева, която сума касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно. За яснота на това място следва да се посочи, че според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба на АПК - нова разпоредба, обн. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Затова не издателят на обжалвания административен акт - Тръжна комисия при Областна дирекция "Земеделие" – Враца следва да бъде осъдена, а разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на юридическото лице Областна дирекция "Земеделие" - Враца. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,