Определение № 4335 от 11.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба на с вх. 15814 от 21.07.2026 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, с която е направено искане за освобождаване на сума в размер на 516 657.01 евро (с левова равностойност в размер на 1 010 493.28 лева). Сумата е внесена като обезпечение на изпълнението на парични вземания, присъдени с въззивно осъдително решение по в. гр. д. № 68/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Молителят твърди, че присъдените суми са изплатени изцяло на ищците. В подкрепа на твърденията си представя пет броя връчени покани за доброволно изпълнение от 06.07.2026 г. за вземанията на всеки от ищците по предявените и уважени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за които са издадени пет броя изпълнителни листове, както и пет броя преводни нареждания от 20.07.2026 г. за плащане по посочената в поканите банкова сметка на частния съдебен изпълнител. Ответниците по молбата – ищците А. А. М., И. И. В., В. И. В., А. И. В. и Г. И. В., не са възразили по направеното искане в определения им едноседмичен срок. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо – направено е от легитимирано да го отправи лице и в законоустановения срок. В производството по чл. 288 ГПК е постановено определение № 3280 от 17.06.2026 г., с което въззивното решение на Апелативен съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 296, т. 3 ГПК, с постановяването на посоченото определение, решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 17.06.2026 г. Доколкото молбата за освобождаване на гаранцията е подадена своевременно след приключване на делото, искането се явява направено и в предвидения в чл. 82 ГПК срок. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: По молба на молителя, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, е постановено определение № 1729 от 04.06.2025 г. по ч. т. д. № 1120/2025 г. на ВКС, I т. о. С посочения съдебен акт е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 88 от 09.05.2025 г. по в. гр. д. № 68/2025 г. на Апелативен съд – Варна. Спирането е допуснато, след като съдът е констатирал, че от молителя е представено надлежно обезпечение - внесена парична гаранция в размер на сумата 1 010 493.28 лева, служеща за обезпечаване на вземанията за присъдените с обжалваното решение парични суми. С посоченото въззивно решение съдът е потвърдил първоинстанционния акт за уважаване на предявените против молителя искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А., починал на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - Нови пазар по време на риболов, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.03.2024 г., до окончателното му изплащане, и обезщетение за забава за периода 28.09.2023 г. - 24.03.2024 г. Присъдените суми за обезщетения са, както следва: на А. А. М. - 140 000 лева и обезщетение за забава от 9 351.84 лева, равняващи се съответно на 71 580.86 евро и 4 781.52 евро; на И. И. В. - 140 000 лева и обезщетение за забава от 9 351.84 лева, равняващи се съответно на 71 580.86 евро и 4 781.52 евро; на В. И. В., действащ със съгласието на своята майка А. М. М. - 180 000 лева и лихва за забава от 12 023.80 лев, равняващи се съответно на 92 032.54 евро и 6 147.67 евро; на А. И. В., действащ чрез своята майка и законен представител - 180 000 лева, и лихва за забава от 12 023.80 лева, равняващи се съответно на 92 032.54 евро и 6 147.67 евро, и на Г. И. В. - 180 000 лева, и лихва за забава от 12 023.80 лева, равняващи се съответно на 92 032.54 евро и 6 147.67 евро. Внесената парична гаранция е налична по сметката на Върховния касационен съд към 20.08.2026 г., което се установява от надлежното удостоверяване, извършено от длъжностно лице от администрацията на съда. От приложените към молбата писмени доказателства и представената от частния съдебен изпълнител справка от 27.08.2026 г. (депозирана с молба от 10.09.2026 г. в изпълнение на разпореждане от 20.08.2026 г.) е видно, че обезпечените с гаранцията вземания за присъдените с решението парични суми са изцяло погасени. Според данните в посочената справка, с постъпилите от длъжника (понастоящем молител) суми по всяко от петте изпълнителни дела са удовлетворени изцяло вземанията по издадените в полза на взискателите изпълнителни листове и такси по изпълнението. Не е заплатено единствено определеното по тях адвокатско възнаграждение, което като вземане за разноски е предмет на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК, внесеното обезпечение се освобождава при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В трайната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл. 282, ал. 5 ГПК е прието, че на предвидените в чл. 282, ал. 5 ГПК хипотези са приравнени и хипотезите, когато сумата е платена доброволно или е събрана по реда на принудителното изпълнение. Предвид предназначението на паричната гаранция – да спре изпълнението на осъдителното въззивно решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното от молителя обезпечение служи за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респективно за обезщетяване на неимуществените вреди и вредите от забавата за периода 28.09.2023 г. – 24.03.2024 г. – в случая общо в размер на 447 265.39 евро, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно осъдително решение бъде оставено в сила. Вземанията за изтекли след предявяване на иска лихви, както и определеното по всяко от петте изпълнителни дела адвокатско възнаграждение, не са обхванати от даденото по чл. 282, ал. 2 ГПК обезпечение по производството. В подкрепа на изложено е и приетото в разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изискването за размера на заложената парична сума е същата да съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума. Тъй като въззивното осъдително решение е изпълнено - вземанията на кредиторите (ищци по производството) за присъдените с решението парични суми в посочения общ размер са погасени изцяло, внесената гаранция, обезпечаваща изпълнението на вземанията им, включително и надвнесената такава (при надлежно отправено искане), следва да бъде освободена в нейния пълен размер от 516 657.01 евро. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.