Определение № 1933 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1071/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Д. и М. Д. Д. - двамата чрез пълномощник адв. С. М., против определение № 1034 от 01.04.2025 г., постановено по ч. т. д. № 478/2024 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от В. С. Д. и М. Д. Д. частна касационна жалба срещу определение № 158 от 22.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2975/2024 г. на Софийски апелативен съд, 9-ти състав. В частната жалба, допълнена с „допълнителна частна касационна жалба“ с вх. № 7997/30.04.2025 г., се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Наред с основанията за неправилност на определението в жалбата са обосновани и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които не следва да се обсъждат, тъй като постановените от състав на ВКС определения подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и произнасянето по частната жалба не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Юробанк България“ АД - чрез адв. П. П. - И., в който е изразено становище за потвърждаване на обжалваното определение и е направено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е констатирал, че е сезиран с частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд, с което са потвърдени различни по характер определения на първоинстанционен съд, а именно - определение, с което е оставено без уважение искане на ответниците в производството В. Д. и М. Д. за издаване на обратен изпълнителен лист, определение, с което е оставено без уважение искане на един от ответниците за прекратяване на принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело, и определение, с което е оставено без уважение искане на един от ответниците за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Съобразявайки задължителните указания в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, първият тричленен състав е приел, че определението, с което въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на В. Д. и М. Д. срещу първоинстанционното определение за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Поради това е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението в посочената част с мотив за нейната процесуална недопустимост. След преценка на съдържанието на отправеното от М. Д. искане до първоинстанционния съд за прекратяване на конкретно изпълнително дело съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че доколкото изпълнителното производство е самостоятелно и неговото прекратяване няма отношение към развитието на исковия процес, определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искането, разглеждайки сезиращата го частна жалба, не може да се квалифицира като определение, с което се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С оглед на така направения извод и като се е позовал на задължителните указания в цитираното по-горе тълкувателно решение съдебният състав се е произнесъл, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение искането на М. Д. за прекратяване на изпълнителното дело, респ. че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество. Определението на въззивния съд е преценено като необжалваемо и в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на искането за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. За да достигне до извод, че определението не подлежи на касационно обжалване, първият тричленен състав е съобразил, че молителят - частен жалбоподател, не е посочил ясно по кой ред и при какви предпоставки иска да бъде спряно започнатото принудително изпълнение - дали в хипотезата на чл.397, ал.1, т.3 ГПК (като обезпечителна мярка по реда на обезпечителното производство), дали по реда на чл.420 ГПК (предвид твърденията за провеждане на принудителното изпълнение въз основа на допуснато незабавно изпълнение на издадена заповед по чл.417 ГПК) или в друга уредена от закона хипотеза като например чл.245, ал.2 ГПК. Въпреки нередовността на искането за спиране, която не е била отстранена от предходните съдебни инстанции, съставът на ВКС е заключил, че както и да се квалифицира искането, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отказ да се спре принудителното изпълнение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. В подкрепа на извода за необжалваемост на определението съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.6, Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4/21.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, относима към режима за обжалване на определенията на въззивните съдилища, постановени в исковото производство и в други съпътстващи го производства. Обжалваното с частната жалба на В. Д. и М. Д. определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилата за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища определения са предмет на правна уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т.1), както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (т.2). Определенията, които не отговарят на критериите за касационно обжалване по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, са изключени от обхвата на касационния контрол и не подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. С адресираната до Върховния касационен съд частна касационна жалба на В. Д. и М. Д. е обжалвано определение на въззивен съд, с което - както е констатирал първият тричленен състав на ВКС, са потвърдени три самостоятелни определения на първоинстанционен съд, всяко от които изключено от обхвата на уредения в чл.274, ал.3 ГПК касационен контрол. Процесуалната възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на определението, с което въззивният съд е оставил без уважение искане на частните жалбоподатели за издаване на обратен изпълнителен лист, е отречена изрично с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, частната касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество, до какъвто извод е достигнал и съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. Определенията, с които първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на един от частните жалбоподатели за прекратяване, съответно за спиране, на принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело, са пряко свързани с изпълнителния процес и нито преграждат по - нататъшното развитие на исковото производство, нито дават разрешение по същество на други свързани с него производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и разясненията, съдържащи се в цитираната от първия тричленен състав тълкувателна практика на ВКС. Предвид характера и правните последици на двете посочени определения, настоящият състав на ВКС споделя изцяло преценката на първия тричленен състав на ВКС, че определението на въззивния съд за тяхното потвърждаване не подлежи на касационно обжалване, респ. че подадената срещу определението на въззивния съд частна касационна жалба е недопустима. Поддържаните в частната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при произнасяне по предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист и при разглеждане на въззивната частна жалба са относими към правилността на обжалваното с частната касационна жалба определение. В зависимост от извода, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не се е произнасял по правилността на определението и наведените във връзка с нея оплаквания и доводи са без значение за основателността на разглежданата частна жалба. Д. в подадената „допълнителна частна касационна жалба“, че след постановяване на въззивното определение „Юробанк България“ АД е изгубило качеството си на кредитор по сключения с частните жалбоподатели договор за кредит и надлежната си процесуална легитимация, не касае предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне по него. Разноски за производството по частната жалба не следва да се присъждат на ответника „Юробанк България“ АД, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,