Определение № 47 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 108/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Ц. Ц. срещу определение № 311/23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 390/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ц. срещу определение № 274/29.04.2021 г. по в. гр. д. № 607/2021 г. на Бургаски окръжен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Производството по в. гр. д. № 607/2021 г. на Бургаски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С. Ц. срещу решение № 260402/05.03.2021 г. по гр. д. № 7785/2020 г. на Бургаски районен съд, XXXVI-ти граждански състав, с което e отхвърлена молбата на Ц. за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие на 11.11.2020 г. от страна на бившия ѝ съпруг И. П.. По въззивното дело е постъпила молба № 1500/28.04.2021 г. от Ц., наименувана „уведомление“, в която се излагат твърдения за извършена след съдебното заседание по делото на 27.04.2021 г. интервенция по личния ѝ автомобил, предизвикала пълния му блокаж. Поради това се отправя искане за издаване на заповед за незабавна защита и налагане на мерки за защита срещу лицето И. П.. С определение № 274/29.04.2021 г. окръжният съд е счел, че молбата от 27.04.2021 г. съдържа твърдения за извършен нов акт на домашно насилие и същата не може да бъде разгледана в производството относно сочения от Ц. акт на насилие от 11.11.2020 г., поради което е разпоредил депозираната молба да се изпрати по компетентност на Бургаски районен съд. Това определение е обжалвано от Ц. с частна жалба, която Бургаският апелативен съд е оставил без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение като процесуално недопустима по съображения, че обжалваният с нея акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото и липсва изрично посочване в закона за обжалваемостта му. ВКС приема, че определението на БАС е правилно. Определението на окръжния съд не е от категорията на актовете по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, които да подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито по силата на закона подлежи на отделно обжалване. Поради това апелативният съд правилно е оставил частната жалба без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: