Определение № 41 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2017 г.

Производство е образувано по молба, вх. № 8997 от 19.10.2018 г. на ВКС, подадена от Е. С. Т., чрез адв. Д., за изменение на определение № 320 от 05.10.2018 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което ответникът Е. В. В. е осъден да заплати на ищцата и настояща молителка Е. С. Т. сумата от 420 лв. – разноски в касационното производство, чрез присъждане в полза на последната и на сумата от 280 лв. – част от заплатения от нея адвокатски хонорар, целият в размер на 700 лв. Ответникът по молбата Е. В. В. не е представил писмен отговор. По подадената молба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. Молбата е процесуално недопустима, поради следните съображения. С определение № 599 от 19.07.2018 г. по настоящото гражданско дело, постановено по реда на чл. 288 от ГПК във вр. с § 74 от ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 66 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Окръжен съд – Сливен. С цитираното определение не са присъдени претендираните от ответника по касационната жалба (ищцата по делото) съдебни разноски. По нарочна молба на посочената страна, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, е намерил да са налице предпоставки за присъждане на тези разноски – сторени под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, поради което, с определение № 320 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3900/2017 г. на ВКС е допълнено горното определение на същия съд в частта за разноските и е осъден Е. В. В. на заплати на Е. С. Т. сумата от 420 лв. – направени разноски за касационната инстанция. С настоящата молба се претендира изменение на определение № 320 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3900/2017 г. на ВКС, трето г.о. (постановено по реда на чл. 248 от ГПК и допълващо определение № 599 от 19.07.2018 г. по гр. д. № 3900/2017 г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника по касация на разноски за адвокатско възнаграждение от 420 лв.) и присъждане допълнително на още 280 лв., явяващи се част от уговорения за настоящата инстанция адвокатски хонорар, който разход е направен и удостоверен със заверка на банковата сметка на адвоката, приложена по делото. Искането се обосновава с неправилност в извода на касационния съд за липса на доказателства за извършен разход в такъв размер (от 280 лв.). По силата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, има характер на окончателен акт по смисъла на цитираната разпоредба и следва да съдържа произнасяне по отговорността за разноските. В случай, че с този акт не са присъдени претендирани за настоящата инстанция съдебни разноски няма пречка, при предпоставките на чл. 248 от ГПК, това да бъде сторено с допълване на определението по чл. 288 от ГПК в съответната му част. Регламентираният от процесуалния закон специален ред за изменяне на съдебен акт в частта за разноските ( чл. 248 от ГПК ) обаче предвижда еднократна възможност да се иска, в съответен срок, изменение на приключващия производството съдебен акт в частта за разноските. Този извод следва от липсата на уредена възможност за изменение, на основание чл. 248 от ГПК, на постановено по реда на чл. 248 от ГПК определение в частта му, съдържаща произнасяне по искането за изменяне на съдебния акт в частта за разноските (така Определение № 97 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1999/2018 г., I г. о., ГК, чието правно разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС). С произнасянето от страна на касационния съд по искането по чл. 248 от ГПК с определение № 320 от 05.10.2018 г. по настоящото дело, е изчерпан процесуалния ред за изменяне на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, в частта му за разноските, поради което подадената нова, повторна молба от страната, с правно основание чл. 248 от ГПК, се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,