Определение № 574 от 06.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 2553/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 вр. с ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място], срещу определение № 1462 / 15.04.2013 год. ,с което е върната подадена от жалбоподателя касационна частна жалба с вх.№ 1013 / 02.04.2013 год. против определение № 1113/ 2.03.2013 год. на Благоевградски Окръжен съд, в частта му с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение ,инкорпорирано в заповед за изпълнение и обезсилен издадения въз основа на същата изпълнителен лист, както и по частна жалба срещу определение № 1463/ 15.04.2013г. по гр. дело № 222/2013г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането на банката за спиране на производството по ч.гр.д.№ 222 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд, до произнасяне по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, включващо въпрос относно касационната обжалваемост на въззивните определения по чл.419 ал.1 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове и моли да бъдат отменени. Ответната страна оспорва основателността на подадените жалби, поддържайки правилността на въззивното определение за връщане на частната касационна жалба срещу определението по чл. 419 ал.1 ГПК, предвид касационната му необжалваемост, а по втората частна жалба - с довода, че отказът да се спре производството не прегражда пътя на защита, нито е предвидена изрична обжалваемост на определението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими - подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, в хипотезата на чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал. 3 ГПК – по частната жалба срещу определение № 1462 / 15.04.2013 год. и чл. 274 ал.1 т.1 ГПК - по частната жалба срещу определение № 1463 / 15.04.2013 год.. Доводът на ответната страна по недопустимостта на втората жалба не може да бъде споделен, предвид произнасянето на въззивния съд с отказ да разгледа искането за спиране на производството, а не с оставянето му без уважение, предвид което е и преграждащ относно произнасяне по самото искане на страната. За да се произнесе по основателността съдът съобрази следното: С определение № 1113/ 22.03.2013г. на ОС- Благоевград е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, и е обезсилил издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е посочил, че в тази му част определението не подлежи на касационно обжалване. С молба от 02.04.2013г. банката се е позовала на образуваното тълкувателно дело № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.8 от което е поставен на разглеждане въпроса „ Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”, във връзка с което е направено искане за спиране, с формално посочено основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до произнасяне на ВКС по цитираното тълкувателно дело. Искането за спиране е по отношение производството по ч.т.д.№ 222 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд, след постановяване на определение № 1113 / 22.03.2013 год. и по твърдяна преюдициалност на очакваното по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение, по отношение преценката за допустимост на подадената касационна касационна жалба срещу определение № 1113 / 22.03.2013 год., в частта в която съдът се е произнесъл на основание чл.419 ал.1 ГПК. С разпореждане № 1462 / 15.04.2013г. Благоевградски окръжен съд е върнал подадената от банката частна касационна жалба, поради необжалваемостта на определението си по чл. 419 ал.1 ГПК, цитирайки съдебна практика / определения на ВКС /. Окръжният съд е оставил без разглеждане искането за спиране на производството по делото / а по същество и с оглед искането на страната - за спиране връщането на касационната частна жалба срещу определение № 1113 / 22.03.2013 год. /, като се е позовал на самото си разпореждане за връщане на частната касационна жалба на банката срещу определението за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Следователно, Бл. ОС не се е съобразил с условието за исканото произнасяне. Приел е, че с оглед определение № 1462 / 15.04.2013 год. не съществува възможност да се произнесе по молба за спиране, очевидно визирайки самото производство по ч.т.д. № 222 / 2013 год.. Обжалваното определение № 1462 / 15.04.2013 год. е недоупстимо и подлежи на обезсилване, а определение № 1463 / 15.04.2013 год. следва да бъде потвърдено, но по различни от мотивите на въззивния съд. Съгласно чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал.2 ГПК при администриране на касационна частна жалба срещу свое определение, въззивният съд не е оправомощен да прецени допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличието на предпоставки по смисъла на чл. 274 ал.1 или ал. 3 ГПК, въпреки че следва да укаже обжалваемостта .Той следи за редовността на жалбата, с оглед изискуеми от закона реквизити по чл. 261 т. 1,2,4 и 7 ГПК и подаването й в срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Само на това основание определение № 1462 / 15.04.2013 год. следва да бъде обезсилено, поради липса на процесуално основание за постановяването му от Благоевградски окръжен съд. Постановеното определение № 1463 / 15.04.2013 год. следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените в мотивите му съображения. Искането за спиране е релевирано на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, некореспондиращо с действителното правно основание и е адресирано до съд / Благоевградски окръжен съд /, пред който и към момента на сезирането му с искането, производството по т.д.№ 222 / 2013 год. не е вече висящо. Администрирането на частна жалба срещу определението, с което е прекратена висящността на производството, не е равносилно на продължена висящност на ч.т.д.№ 222 / 2013 год., до отправянето й към сезираната последваща инстанция. Самостоятелното искане за спиране, с оглед наличието на предпоставка по смисъла на чл. 292 ГПК, компетентна за съобразяването на която ,нещо повече – служебно задължена за това - е единствено касационната инстанция, е лишено от правен интерес.Спирането се явява обуславящо за произнасянето по допустимостта на касационната частна жалба срещу определение № 1113 / 22.03. 2013 год. в частта, в която със същото е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения въз основа на същото изпълнителен лист, с правно основание чл.419 ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе, предвид некомпетентността на въззивния съд да прецени касационната обжалваемост на определението си по чл. 419 ал.1 ГПК и да разпореди връщането на касационната частна жалба с този предмет, искането е и ненадлежно адресирано до съд, пред който липсва висящо съдебно производство ,чийто изход е обусловен от произнасянето на ОСГТК на ВКС. По начало, произнасяне по искането за спиране страната е поставила под условие, което и с обезсилването на определение № 1462 / 15.04.2013 год. на Бл.ОС не се явява сбъднало се. След обезсилването на определение № 1462 / 15.04.2013 год. на Бл.ОС, частната касационна жалба на [фирма] следва да се върне на Благоевградски ОС - за администрирането й, като спиране произнасянето по същата, относно допустимостта на касационното обжалване на въззивно определение по чл. 419 ал.1 ГПК, с оглед висящността на т.д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция дължи и служебно. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение