Определение № 10214 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2024 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 51, ал. 6 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение “Музикаутор”, подадена чрез упълномощен юрисконсулт А. Станчев, против определение № 983 от 29.07.2024 г., постановено от Административен съд - София – област, по адм. д. № 903/2024 г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като е изразено становище, че първоинстанционният съд е разрешил проверката на място изцяло формално без да съобрази, че изложените в решението факти и обстоятелства са очевидно и обективно неточни дори само от външна, формална страна, както и поради факта, че тази намеса е драстично непропорционална на преследваната цел. Твърди се, че в решението за образуване на производството по реда на ЗЗК липсва разграничение между авторските и сродните права по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, съответно кои от тях „Музикаутор“ управлява и кой вид права антимонополният орган има за цел да провери. Поддържа се, че вмешателството в правната сфера на сдружението, извършено чрез внезапната проверка на място, не е било необходимо за целите на проверката, в подкрепа на което се реферира към други производства пред КЗК, по които жалбоподателят е бил страна, но нужната информация е била събирана по реда на чл. 47 ЗЗК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, ведно със законните последици от нея. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. Манолов, с представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява искане присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна с преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 51, ал. 6 от ЗЗК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 983 от 29.07.2024 г. е разрешено на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК № 640 от 2024 г. извършването на проверка на място по чл. 50, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията по отношение на „Музикаутор“ (организация - сдружение на автори и музикални издатели за управление на авторски права), с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес]. Посочено е, че разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното сдружение, а проверката следва да се извърши от служители на Комисията за защита на конкуренцията, които са определени със заповед на Председателя й по чл. 50, ал. 2 ЗЗК и с правомощията по тази разпоредба. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че искането с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗЗК е редовно и допустимо, а по същество основателно, тъй като в него е налице пълна и подробна обосновка на естеството на твърдените нарушения, като обобщено са изнесени основните данни и анализи на КЗК, въз основа на които тя е формирала извод за основателни съмнения за извършени нарушения по чл. 15 и чл. 21 ЗЗК от „Музикаутор“, предмет на които е образуваното с решение № 814 от 05.07.2024 г. производство по преписка № КЗК 640/2024 г. Според съда исканата проверка цели разкриване, изясняване и установяване на факти и обстоятелства, релевантни към състава по чл. 15 ЗЗК, което следва от анализ на фактите и данните в подробно обоснованото искане и приложеното към него решение за образуване на производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15 ЗЗК и чл. 101 ДФЕС и чл. 21 ЗЗК и чл. 102 ДФЕС. Пропорционалността на извършването на проверка на място по смисъла на чл. 50, ал. 1 ЗЗК е преценена с оглед естеството на нарушението и специфичните средства за установяването му – чрез преки и косвени доказателства, в тяхната съвкупност, чрез даване възможност на Комисията внезапно да се снабди с тези доказателства, като ги установи на място в съответните помещения на дружествата или чрез възстановяване с помощта на предвидени в закона технически средства /чл. 50, ал. 1, т. 3, 4, 5 ЗЗК/, респективно достъп до такива и т. н. Съобразено е изложеното в искането досежно вътрешната организация на работа и конфиденциалност на искателя. По тези доводи съдът е дал разрешение за извършване на проверка от служители на Комисията за защита на конкуренцията по реда на чл. 50, ал. 1 ЗЗК в Сдружение “Музикаутор”. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е установил, че искането на председателя на КЗК е подробно, мотивирано и отговаря на всички изисквания визирани в чл. 51, ал. 2 ЗЗК. Към искането е приложено решение № 814 от 05.07.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е образувано производство по преписка № КЗК 640/2024 г. за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК и/или чл. 101 от ДФЕС и чл. 21 от ЗЗК и/или чл. 102 от ДФЕС от страна на „Музикаутор“, и в което са изложени данните досежно твърдените нарушения. Административният съд е извършил и преценка дали исканията преследват легитимна цел, необходими ли са извършването на внезапни проверки на място по смисъла на чл. 50, ал. 1 ЗЗК с оглед изясняване на фактите по образуваното производство. Детайлно е обоснована необходимостта от събиране на информация чрез този способ, тъй като достъпът до пълната работна, официална и неофициална документация позволява да се разкрие в пълнота, както формалната страна от дейността на сдруженията и членуващите в тях, така и такива аспекти, които не винаги са обявявани и/или формално документирани и по правило остават скрити за трети лица. Изложено е, че правомощието на Комисията по чл. 50, ал. 2, т. 4 ЗЗК е от особено значение за осигуряване на достъп до документи на електронен носител, както и за достъп до електронната кореспонденция на “Музикаутор”. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в решението за образуване на производството по реда на ЗЗК липсва разграничение между авторските и сродните права по смисъла на ЗАПСП, съответно кои от тях „Музикаутор“ управлява и кой вид права антимонополният орган има за цел да провери. В решение № 814 от 25.07.2024 г. изрично е отразено, че „Музикаутор“ е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, което осъществява колективното управление на авторски права по отношение на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика, аранжименти и преработки на музикални произведения, фолклорни творби и др. Посочено е, че организацията управлява правата по отношение на публично изпълнение (по време на концерти, в търговски и туристически обекти, по време на кинопрожекции, в транспортни средства, в рамките на театрални постановки и др.), възпроизвеждане и разпространение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел или друга електронна съобщителна мрежа, вкл. в интернет, вносът и износът на екземпляри от произведенията в търговско количество и други. Въпросите относно нарушените права на „музикалните изпълнители“, които „Музикаутор“ твърди, че никога и по никакъв повод не е управлявало, са поставени във връзка с естеството на изявленията, които са публикувани в публичното пространство и които са цитирани, както в искането с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗЗК, така и в решението за образуване на производството /така на стр. 2 от искането, стр. 3 от решението/. Тези твърдения обаче следва да се разгледат в производството по същество и да бъдат преценявани при анализа дали „Музикаутор“ притежава господстващо положение по отношение на предоставяните услуги на правоносителите. Не намират правна опора и доводите на частния жалбоподател, че разрешената проверка на място не е била необходима за целите на производството. Пропорционалността на тази проверка е била преценена от първостепенния съд с оглед тежестта на твърдяното нарушение, целта и/или резултата - предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Безспорно проверката на място предоставя достъп до пълната работна, официална и неофициална документация на сдружението, позволява да се разкрие в пълнота, както формалната страна от дейността на сдружението и членуващите в него, така и аспекти, които са необявени или скрити за трети лица. Тази проверка ще осигури достъп до електронни носители на доказателства, които биха могли да допринесат съществено за изясняване на фактическата обстановка по отношение на твърдялото нарушение, включително ще обезпечи възможността за възстановяване на евентуално унищожени чувствителни и/или компрометиращи електрони доказателства. Преценката на съда за пропорционалността на разрешената проверка се извършва за конкретния случай и не може да бъде обвързана от действията на КЗК по събиране на доказателства в други производства, по които „Музикаутор“ е било страна. Нещо повече – след като искането по чл. 51, ал. 1 ЗЗК съдържа необходимата обосновка на причините, които налагат извършването на проверка на място, така както изисква разпоредбата на чл. 51, ал. 2, т. 3 ЗЗК, решаващият съд не дължи аргументация дали може да бъде приложена алтернатива на тази мярка за процесуална принуда, включително доколко информацията може да бъде събрана по реда на чл. 47 ЗЗК, след като сдружението е оказвало съдействие на регулаторния орган в предходни производства. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. При съобразяване на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, частният жалбоподател следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделениe,