Определение № 200 от 17.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 347/2024 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. против разпореждане № 101/13.03.2024 г. по нохд № 861/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната й жалба срещу постановеното по делото решение № 18/23.01.2024 г. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: С присъда № 260015/26.04.2021 г. по нохд № 2588/2017 г. на СпНС /закрит/ подсъдимата Г. А. А. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.321, ал.6 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на служебния защитник адв. Б. А. е образувано внохд № 861/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното по делото решение № 18/23.01.2024 г. на основание чл.338 от НПК първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. На 19.02.2024 г. срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимата. С разпореждане от 23.02.2024 г. на съдия от въззивния съд жалбата е оставена без движение за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, което А. е получила лично на 29.02.2024 г. Извън законния срок - на 08.03.2024 г., А. е депозирала нова касационна жалба, която е напълно идентична с подадената на 19.02.2024 г., без да са отстранени констатираните нередовности. С атакуваното в настоящото производство разпореждане № 101/13.03.2024 г. на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК е върната касационната жалба на А.. В частната жалба не е посочена конкретна причина, поради която подсъдимата не е изпълнила задължението си за конкретизиране на касационната жалба, освен че нямала юридическо образувание, поради което не била наясно с правилното тълкуване на НПК, при условие че по делото й е назначен служебен защитник, който я е представлявал включително и пред въззивния съд. При това положение няма как да се възприеме за основателно направеното възражение, а горепосоченото процесуално развитие на делото предопределя правилността на постановеното от съдията от въззивния съд разпореждане. Ето защо атакуваният съдебен акт се явява законосъобразен, поради което и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение