Определение № 2592 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 384/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „Търговска банка Д“ АД, чрез процесуален пълномощник, молба за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 1713 от 20.06.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1089 от 24.10.2023 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № 1402/2023 г., в обжалваната пред ВКС част, като в полза на банката се присъди и внесеният депозит в размер на 1 200 лева за възнаграждение на назначения особен представител на касатора А. М. М.. Молителят твърди, че искането за присъждане на тези разноски е било своевременно заявено с отговора на касационната жалба, но с определението, чието изменение в частта за разноските се иска с настоящата молба, касаторът е бил осъден да му заплати единствено сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Насрещната страна по молбата – А. М. М., представляван от назначения му особен представител – адв. Д. И. от АК – Бургас, по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Д. И. – особен представител на ответника А. М. М., срещу решение № 1089/24.10.2023 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № 1402/2023 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 1289 от 09.06.2023 г. по гр. д. № 6723/2023 г. на Районен съд – Бургас в обжалваната пред Окръжен съд – Бургас част, е постановено друго, с което по отношение на касатора е признато за установено, че същият дължи на „Търговска банка Д“ АД още 5 092.31 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № CL-1429 от 20.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1505/13.05.2022 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2935/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. В хода на администриране на касационната жалба съдията – докладчик по в. гр. д. № 1402/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, като е констатирал, че касационната жалба е подадена от назначен особен представител, е указал на насрещната страна да внесе по сметка на ВКС депозит за възнаграждение на особения предатвител на касатора в определен от съда размер от 1 200 лв. В изпълнение на тези указания с платежно нареждане от 16.01.2024 г. „Търговска банка Д“ АД е внесла по сметката на ВКС за обезпечения указаната сума, като постъпването на депозита на същата дата по съответната сметка на съда е удостоверено от счетоводител на ВКС. С отговора на касационната жалба ответникът по касация е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за особен предтвител, съгласно представен сисък по чл. 80 ГПК. С постановеното по делото определение № 1713 от 20.06.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1089/24.10.2023 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № 1402/2023 г. в обжалваната пред ВКС част, като съобразно чл. 81 ГПК А. М. М. е осъден да заплати на „Търговска банка Д“ АД сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед основанието за назначаването на особения представител – чл. 47, ал. 6 ГПК, разноските за него са за сметка на ищеца, а не за сметка на бюджета на съда. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност. Размерът на възнаграждението се определя от съда, внася се авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото, съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. В настоящия случай, с оглед изхода на спора, внесеното от ищеца (ответник по касация) възнаграждение за назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (касатор) е следвало да бъде присъдено като направени от банката разноски, което не е сторено с определението по чл. 288 ГПК. Поради това са налице предпоставките за изменение на постановеното по делото определение № 1713 от 20.16.2024 г. в частта му за разноските, като А. М. М. бъде осъден да заплати на „Търговска банка Д“ АД сумата от още 1 200 лева, представляваща възнаграждение за касационната инстанция на особения представител на касатора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение