Определение № 2608 от 17.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1441/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „СБС Инвест“ ООД, [населено място] против определение № 56 от 09.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3260/2025 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 3704 от 18.09.2025 г. по т. д. № 1528/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по делото, образувано по предявен от Б. И. С. срещу настоящия частен касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на съдружниците в „СБС Инвест“ ООД от 22.07.2024 г., в т. ч. и решение за освобождаването му като управител, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1245/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4 състав, образувано по предявен от Б. И. С. срещу търговското дружество иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решението на общото събрание на същото от 07.06.2024г. за изключването му като съдружник.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода за обусловеност на производството по настоящото дело от това по т. д. № 1245/2024 г. на СГС и съответно за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на същото, като са развити подробни доводи за неприложимост на постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС.

На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 230 от 02.04.2026 г. по в. ч. т. д. № 177/26 г. Софийски апелативен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:

1. Следва ли задължението на държавата да осигури ефективни правни средства за съдебна защита /чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС/ на правата на дялово участие и на собственост в търговски дружества /чл. 17 от Хартата/, придобити от граждани на други държави членки на ЕС при упражняване на правото на установяване по чл. 49 ДФЕС и на свободното движение на капитали по чл. 63 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, според която конститутивните съдебни решения, отменящи изключване на съдружник в търговско дружество, имат действие ех nunc, т.е. само за в бъдеще. 2. Следва ли в същата хипотеза същите разпоредби от правото на ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, приемаща за недопустими искове за отмяна на решения на органи на търговско дружество, само защото са предявени от изключен преди това съдружник, който е оспорил по съдебен ред изключването си, без да се изчаква и съобразява резултата от оспорването на изключването.

По преюдициалното запитване е образувано дело С-305/26 г. пред СЕС, което е висящо.

Доколкото отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело - за част от въпросите, с които е обосновано допускане на касационното обжалване: „1. Приложимо ли е TP № 1 от 31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС по отношение искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ с предмет различни решения, взети на различни общи събрания, проведени на различни дати и с различен дневен ред; Следва ли законосъобразността на тези решения да се преценява поотделно при спазване на формираната практика на ВКС по приложението на чл. 140 ТЗ; 2. Какво е съдържанието на връзката на преюдициалност при висящи дела с едни и същи страни, когато предмет на производствата по тях е отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на различни решения, взети на различни общи събрания на дружество с ограничена отговорност“, същото следва да бъде спряно на основание чл. 631 ЕПК до приключване на производството по дело С-305/26 г. на СЕС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав