Определение № 489 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1718/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. З. в качеството на новоизбран управител на [фирма], [населено място] и заявител по заявление образец А4 с вх. № 20131227113855 срещу определение № 6 от 09.01.2014г. по ч. т. д. № 4/2014г. на Апелативен съд Б., с което е отменено определение № 1434 от 27.12.2013г. по ч. т. д. № 713/2013г. на Окръжен съд Бургас и е спряно регистърно производство по вписване на промени по партидата на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], образувано по заявление образец А4 с с вх. № 20131227113855 за освобождаване на Т. Д. И. като управител на дружеството и за избор на П. Г. З. на негово място съгласно решения на извънредно Общо събрание на съдружниците на [фирма], ЕИК[ЕИК] от 27.11.2013г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на делото, образувано по искова молба вх. № 16009/21.12.2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че Бургаски апелативен съд неправилно е спрял вписването на решенията на едноличния собственик на капитала на [фирма], отразени в протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 27.11.2013г., които не са били атакувани по съдебен ред. Релевира доводи,че подадената искова молба по чл. 71 ТЗ, по която е образувано т. дело № 411/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с която се атакува решение на Съвета на директорите на [фирма] от 27.11.2013г., не е с предмет решенията по Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците на [фирма] от 27.11.2013г., поради което не са налице основания за спиране на регистърното производство. Частният жалбоподател поддържа становище, че атакуването на решенията на Съвета на директорите на [фирма] е ирелевантно и М. В. С. не е съдружник в [фирма], поради което няма право да предявява искове по чл. 74 и чл. 71 ТЗ по отношение на решенията на това дружество. Ответникът по частната жалба М. В. С. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост като подадена от лице, което не притежава надлежна процесуална легитимация и правен интерес да обжалва определението на въззивния съд. Релевира и еавентуални доводи за неоснователност на частната касационна жалба и правилност на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна – заявител по смисъла на чл. 15 ЗТР в охранителното производство по заявление образец А4 с вх. № 20131227113855, но е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Определението, с което въззивният съд се произнася по същество по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, подлежи на касационно обжалване, ако е от категорията актове, визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК. Независимо от това, законодателят с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК е изключил от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай частният жалбоподател обжалва определение на Апелативен съд Б., с което след отмяна на определението на Окръжен съд Бургас е спряно регистърното производство по вписване в търговския регистър на промени по партидата на [фирма], [населено място] по посочено заявление на основание чл. 536, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР. Производството по вписване в търговския регистър има охранителен характер и решенията, постановени по чл. 25 ЗТР по жалба срещу отказ за вписване, заличаване и обявяване не подлежат на касационно обжалване. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТР, съгласно която решението на апелативния съд е окончателно. Доколкото завършващият производството по чл. 25 ЗТР съдебен акт – решение на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване, то касационен контрол е недопустим и по отношение на останалите актове, постановени в това производство. Поради наличие на хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК относно обжалваното определение частната касационна жалба е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение