Определение № 135 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1769/2014 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Хасково. Постъпило е писмено становище на прокурор от ВКП, според което, делото е с следва да бъде разгледано от РС-Свиленград, поради това, че лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска, фактически живее в [населено място], от което село са и свидетелите, които ще бъдат разпитвани в това производство. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: По внесено в Свиленградски районен съд искане от прокурор в Свиленградска РП за задължително настаняване и лечение на основание чл. 157, вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на лицето А. Г. А. е образувано чнд № 890/2014г. по описа на същия съд. С определение № 585 от 27.10.2014г. производството по посоченото дело е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Районен съд – Хасково, като е взето предвид, че съобразно справката от НБД „Население”, А. А. има настоящ адрес в [населено място]. Пред Районен съд – Хасково е образувано нчд № 1072/2014г. и с Разпореждане на съдията-докладчик № 1989 от 05.11.2014г. производството по делото е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. За да приеме, че делото не му е подсъдно, съдията-докладчик се е обосновал с обстоятелството, че лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска, фактически живее на постоянния си адрес в [населено място] и там са близките му и свидетелите, които ще бъдат разпитани в производството. Върховният касационен съд намира, че настоящето производство следва да бъде разгледано и решено по същество от Свиленградски районен съд. Производството, подлежащо на разглеждане, е по реда на чл. 156, вр. чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗ, за задължително настаняване и лечение на А. Г. А.. Действително, съобразно нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗЗ, местно компетентен е районният съд по настоящия адрес на лицето. При все това обаче, в настоящия случай, лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска – А. А., има постоянен адрес в [населено място], община Свиленград и видно от данните по делото, лицето живее постоянно именно на този адрес. Характерът на производството по задължително настаняване и лечение изисква изясняване на обстоятелствата, визирани в чл. 155, ал. 1 от ЗЗ и касаещи въпросите дали лицето представлява опасност за близките си и за околните. А установяването на тези обстоятелства несъмнено е свързано с поведението на лицето на мястото, където то пребивава постоянно, има социални контакти и околните имат наблюдения върху болестните му прояви. В случая, лицето реално живее на постоянния си адрес в [населено място], а не на регистрирания настоящ адрес в [населено място]. Свидетелите, които следва да бъдат разпитани в производството по отношение на въпросите за поведението на А., също живеят в [населено място]. Това обстоятелство е от значение за обезпечаване на призоваването и явяването на свидетелите, поради спецификата на производството, в което е налице необходимост от бързото му разглеждане и решаване. Фактическото настоящо местоживеене на лицето, по отношение на което се иска задължително настаняване и лечение в [населено място], както и обстоятелството, че свидетелите в това производство живеят в населеното място, където е и реалното местожителство на А., обосновават извод, че делото следва да бъде разгледано от Свиленградския районен съд. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение