Определение № 3354 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 165/2026 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 12369/11.06.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответниците Ч. С. А. и М. Ц. А., чрез общия им пълномощник адв. Д., с която се иска да бъде освободена и преведена по банковата сметка на първия от молителите сумата от 14 544. 32 евро – внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение № 525 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд – София (АС – София) в частта, с която двамата молители са осъдени да заплатят на „Дирак – Д“ ООД с ЕИК[ЕИК], общо сумата от 13 440 евро - главница, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата от 1 104. 32 евро - лихва за забава за периода от 18.08.2021 г. до 28.01.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по молбата „Дирак – Д“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез управителя К., е подало на свой ред молба, вх. № 12370/11.06.2026 г. по регистъра на ВКС, с която изразява изричното си съгласие внесената сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение в посочената му част, да бъде освободена и преведена (върната) на молителите. Сочи, че имуществените отношения между страните по спора, предмет на настоящото дело, били уредени със споразумение от 11.06.2026 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3581 от 8.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2612/2025 г. на ВКС, ІV г. о., е спряно изпълнението на цитираното по - горе въззивно решение в посочената му част въз основа на внесената от Б. С. Д. за задълженото лице Ч. С. А. сума в размер на 28 446. 22 лв. (превалутирана по чл. 12 и закръглена по чл. 13 ЗЕВРБ стойност на 14 544. 32 евро) с банков превод от 02.07.2025 г., постъпила по сметката на ВКС за обезпечения, съгласно справката от счетоводството на съда. Образуваното касационно производство по подадените от насрещните страни в производството жалби – ищеца „Дирак – Д“ ООД и ответниците, вкл. Ч. С. А. и М. Ц. А., е приключило с определение № 2813 от 28.05.2026 г. по гр. д. № 165/2026 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила (чл. 296, т. 3 ГПК). Със споразумение от 11.06.2026 г. молителите А. и „Дирак – Д“ ООД са постигнали съгласие да си уредят отношенията във връзка с правния спор, разрешен с решението по гр. д. № 192/2025 г. на АС – София в посочената по – горе негова част, което е влязло в сила с недопускането му до касационен контрол с определението по гр. д. № 165/2026 г. на ВКС, III г. о., вкл. чрез прихващане на насрещни вземания и плащане. Извън обхвата на споразумението са отношенията между същите страни, породени от допълнителното решение на АС – София, постановено по горното гр. дело, предмет на производството по гр. д. №166/2026г. на ВКС, III г. о., което решение е допуснато до касационно обжалване – чл. 6. В текста на чл. 5.1 страните са уговорили плащането на част от задължението на молителите – длъжници (от 10 726 евро) да се извърши след като внесената сума за гаранция (от 14 544. 32 евро) на основание чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК по сметка на ВКС бъде освободена и върната на А., но не по – късно от 01.08.2026 г. Предвидено е в чл. 5.2 за тази цел, последните да сезират ВКС с молба, към която се приложи препис от споразумението и от банковия документ за плащане на другата част от задължението им към „Дирак – Д“ ООД (в размер на 12 473. 88 евро). Към молбата е приложен банков документ от 11.06.2026 г., удостоверяващ извършено от Ч. А. плащане към „Дирак – Д“ ООД в този размер. При горните данни молбата е основателна. Осъществени са предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК – производството по делото е приключило като касационното обжалване не е допуснато и съответно въззивното решение е влязло в сила (изключая решението на АС - София за допълване, постановено по чл. 250 ГПК, което е допуснато до касация). Сумата по внесеното обезпечение, в размер на 14 544. 32 евро (превалутирана съгласно чл. 12 и закръглена по чл. 13 ЗВЕРБ стойност на 28 446. 22 лв.), е налична към 18.06.2026 г. по сметката за обезпечения на ВКС съгласно извършеното удостоверяване от счетоводството на съда. За освобождаването й и връщане (превеждане по сметка) на молителите е изразено изрично съгласие от насрещната страна. Затова обезпечението следва да бъде освободено, а внесената по сметката за обезпечения на ВКС сума да бъде преведена по посочената от молителите банкова сметка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.