Определение № 14 от 11.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 59/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от И. Ц. И. с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от №522 от 17.07.2022 г. по в.т.д.№88/2022 г. на САС, с което е потвърдено решение №35 от 08.11.2021 г. по т.д.№73/2020 г. на ОС Видин, уважаващо предявен от „Хидроинженеринг 1“ ЕООД срещу молителя иск по чл.266 от ЗЗД за сумата от 67 200 лв. В молбата се сочи, че молителят не разполага с парични средства и не може да представи парично обезпечение, но е готов да обезпечи събирането на претендираната сума чрез недвижим имоти – поземлени имоти /ниви и лозя/, подробно описани в молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Настоящият състав споделя изцяло константната практика на ТК на ВКС, съгласно която, с разпоредбата на чл.282, ал.2 от ГПК е предвидена процесуална възможност ВКС да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок, като необходима предпоставка за спирането е представяне на надлежно обезпечение от обжалващата страна. Въпреки липсата на изрична законова дефиниция на понятието „надлежно обезпечение“, с оглед разпоредбите на чл.282, ал.2 и ал.3 от ГПК, уреждащи начина на определяне на размера на обезпечението, следва изводът, че за целите на производството по чл.282 от ГПК надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд и служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от касационното обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл.284, ал.4 от ГПК - като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението. За разлика от обезпечителното производство, в което разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл.282 от ГПК не препраща към разпоредбите на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, уреждащи ипотеката като форма на обезпечение пред съд и способа за нейното учредяване и в този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че посочените разпоредби от ЗЗД са неприложими в производството по чл.282 ГПК. С оглед изложеното и тъй като както бе посочено, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума, каквато в случая не е внесена, а учредяването на ипотека не е предвидено в процесуалния закон като основание за спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд