Определение № 427 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу определение № 901/23.04.2012 г., постановено по частно гр. дело № 1347/2012 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него е оставена без разглеждане „частна жалба” на същия жалбоподател срещу разпореждане № 9616/09.03.2012 г. по гр. дело № 7413/2011 г. на Софийския градски съд (СГС), като е прекратено частното производство пред САС. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за процесуално недопустимо по следните съображения: Първоинстанционното гр. дело № 7413/2011 г. е образувано пред СГС по подадена от частния жалбоподател срещу Прокуратурата на Република България, искова молба с вх. № 51163/06.06.2011 г., с която са предявени обективно съединени искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и за забава. С молба с вх. № 100535/09.11.2011 г., поправена с молба с вх. № 107091/24.11.2011 г., жалбоподателят-ищец е поискал, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, да бъде освободен от внасянето на такси и разноски по делото. Тази молба е оставена без уважение с разпореждане от 06.02.2012 г. на заместник-председателя на СГС. Срещу това разпореждане от 06.02.2012 г. жалбоподателят-ищец е подал частна жалба с вх. № 24495/05.03.2012 г. С разпореждането от 09.03.2012 г., първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовност на тази частна жалба, а именно – в 1-седмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса в размер 15 лв., като е посочено, че последната е дължима предвид постановения (с обжалваното разпореждане от 06.02.2012 г.) отказ на молбата му за освобождаване от внасянето на такси и разноски по делото. С нова молба с вх. № 31804/21.03.2012 г., адресирана до САС, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от внасянето на тази държавна такса в размер 15 лв. След подаването на тази молба, първоинстанционният съд е изпратил делото на въззивния съд. С обжалваното определение № 901/23.04.2012 г., САС погрешно е приел, че е сезиран само с молбата с вх. № 31804/21.03.2012 г., както и че тя представлява частна жалба срещу разпореждането от 09.03.2012 г. на първоинстанционния съд, и с оглед това въззивният съд е приел същата за недопустима – като подадена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт. От друга страна, САС не е разгледал и не се е произнесъл, както по направеното с тази молба искане на жалбоподателя за освобождаването му от внасянето на държавната такса по подадената от него частна жалба с вх. № 24495/05.03.2012 г., така и по самата частна жалба срещу разпореждането от 06.02.2012 г. на заместник-председателя на СГС. С оглед горното, като постановено по искане („частна жалба” срещу разпореждането от 09.03.2012 г. на първоинстанционния съд), с което въззивният съд не е бил сезиран, обжалваното определение № 901/23.04.2012 г. се явява процесуално недопустимо, поради което, на основание чл. 270, ал. 3, изреч. 3, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, то следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по подадената от жалбоподателя молба с вх. № 31804/21.03.2012 г. за освобождаването му от внасянето на държавната такса по частната жалба с вх. № 24495/05.03.2012 г., респ. (предвид и изхода от това произнасяне) – и за произнасяне по самата частна жалба с вх. № 24495/05.03.2012 г. срещу разпореждането от 06.02.2012 г. на заместник-председателя на СГС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение